Дали Черно море е дом на праисторическо чудовище
Дали Черно море е дом на праисторическо чудовище

Възможно ли е най-голямата загадка на Черно море изненадващо да се окаже неизвестен на науката животински вид? Слухове за ужасяващо чудовище, обитаващо водите му, датират още от най-древни времена.

Първи сведения
Първото му известно споменаване е през V в. пр.н.е. Тогава историкът Херодот разказва за мистериозно чудовище, обитаващо водите на Понтос Евксинос.

Гостоприемното море е името, с което древните гърци назовават Черно море.

Според описанието му то е тъмно, почти черно на цвят, с голямо туловище, подобен на грива гребен на главата. Има дълга месеста опашка, остри нокти, страховити челюсти, осеяни с няколко реда дълги и остри зъби, напомнящи по форма на зъбите на акула, и светещи червени очи. Движи се по повърхността на морето с огромна скорост, значително превишаваща тази на гръцките ветроходни кораби. А огромните вълни, образуващи се при движението на дългото му около 30 метра тяло, са като при силна буря.

През XVI – XVIII в. капитани на турски военни и търговски кораби редовно съобщават пред султанската администрация за срещите си с него. То понякога дори преследва по-малките плавателни съдове.

За подобно създание разказват и донските казаци, които го забелязват по време на продължителните си морски походи. Впоследствие историите им намират отражение в народните им приказки.

Наблюдения през XIX в.                                                                                         През 1828 г. съобщения за огромно морско чудовище, нападащо овце в района на морето под вулканичния масив Кара-Даг в Крим, стават причина император Николай I да изпрати специална научна експедиция. Владетелят е добре известен с любознателността си. И изисква да бъде известяван лично за всички необикновени явления и събития на територията на империята.

По време на въпросната експедиция, в която участват учени от Руската академия на науките,

самото чудовище така и не е видяно.

Но за сметка на това са открити няколко любопитни находки, свързани по всяка вероятност с него. Например, 12-килограмово яйце със зародиш с гребен на главата, както и скелет на гигантска опашка с панцерна структура. Това е твърда защитна люспеста или костна обвивка, покриваща тялото на някои видове риби, земноводни, влечуги и бозайници.

През 1855 г. офицери на борда на брига „Меркурий“ виждат тъмносиво на цвят създание, дълго около 20 метра. То се движи с вълнообразни движения към нос Меганом в югоизточната част на Крим. И бързо се скрива под водата, когато двумачтовият кораб прави опит да го доближи.

Съвременни наблюдения
По време на Първата световна война обер-лейтенантът Гюнтер Прюфнер е командир на кайзерска подводница. Тя изплува на повърхността край бреговете на Крим за вентилация на помещенията и презареждане на акумулаторните батерии. Прюфнер вижда в лятната нощ огромно същество, движещо се безшумно между вълните. Той успява да го разгледа добре от мостика, използвайки бинокъл, след което нарежда незабавно потапяне на плавателния съд. Защото се страхува от възможен сблъсък със създанието, ако бъде открита стрелба по него.

През 1921 г. местният вестник на град Феодосия, Източен Крим, помества съобщение за огромно същество, появило се в морето. Присъствието му сериозно затруднява всякакъв вид риболов в района.

За неговото залавяне е изпратена цяла рота червеноармейци.

Те обаче не откриват нищо, пристигайки в град Коктебъл, освен странни следи по пясъка. Впоследствие поетът Максимилиан Волошин изпраща изрезка от вестника с въпросното съобщение на писателя Михаил Булгаков. Той се вдъхновява от прочетеното за написването на повестта „Фаталните яйца“.

На 14 май 1952 г. писателят Всеволод Иванов забелязва на около 50 метра от брега в Сердоликовия залив в Кара-Даг нещо, приличащо на голям камък, обрасъл с плетеница от морски водорасли. Нещото изненадващо започва да се развива и удължава, превръщайки се в огромно същество. То е дълго около 30 метра, главата му е около метър в диаметър и с малки очи, долната част на тялото му е бяла, а горната – тъмнокафява. Създанието започва бавно да плува, извивайки вълнообразно тялото си, към стадо ловуващи кефал делфини. Те му се изплъзват, насочвайки се в открито море.

Чудовището атакува                                                                                                      През май 1961 г. местният рибар Михаил Кондратиев заедно с двама свои гости (А. Можайски – директор на санаториума „Крымское Приморье“ и В. Востоков – негов главен счетоводител) излизат рано сутринта на риболов с моторна лодка. На около 300 метра от брега, в района на крайбрежната скална арка Златната врата, част от Кара-Даг, те забелязват под водата странно кафяво петно, което неочаквано се раздвижва и започва да се отдалечава при приближаването им.

Когато разстоянието между лодката и обектът намалява до около 50 метра, над водата изненадващо се появява огромна змиевидна глава (около метър в диаметър) с малки блестящи очи, покрита с приличащи на водорасли кафеникави косми; масивно туловище със светлосив корем, покрито с рогови пластини, и рошава грива, спускаща от горната част на главата към гърба. Кондратиев незабавно насочва лодката към кея, а тайнственият звяр, след като ги преследва известно време, движейки се изключително бързо, ги оставя на около 100 метра от брега, връщайки се в открито море.

През последващите години съществото е наблюдавано многократно,

но при всеки един от случаите липсват материални доказателства – люспи, къдрици от гривата му и най-вече фотографии.

В началото на 90-те години кримски рибари се натъкват в мрежите си на обезобразените тела на два делфина, по които ясно личат следи от внушителни зъби, като според специалисти никой от известните хищници, населяващи водите на Черно море, не е с способен да причини подобни наранявания.

Научен скептицизъм
Много океанолози се отнасят с подчертан скептицизъм към многобройните истории и свидетелства на очевидци за черноморското чудовище, аргументирайки се с факта, че

Черно море е твърде младо

(на около 7500 години) и не може да е обитавано от реликтово същество.

Не е изключено обаче в сероводородната зона, започваща на сто метра дълбочина, да се извършват мутации на различни организми, превръщащи се в крайна сметка в създания, неизвестни на науката, тъй като въпросната среда все още не е достатъчно добре изучена и може да поднесе редица изненади.

novinar.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви