ГУЛаг – ужасът и неговият край

0
179
ГУЛаг - ужасът и неговият край
ГУЛаг - ужасът и неговият край

Все по-далече остават във времето събитията, свързани с едно от най-уродливите неща от съветската система. Намаляват хората, които помнят онова време. Историята някак срамежливо заобикаля този позор на цивилизацията. Преди 100 години вождът на болшевиките Владимир Ленин нарежда създаването на наказателните лагери. И едва през 1960 г., на днешната дата, ГУЛаг е закрит окончателно. Но,… както се оказва, не съвсем.

ГУЛаг или Главно управление на наказателните лагери (на руски: Главное управление лагерей и мест заключе́ния) е управление към НКВД и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд (ИТЛ) от 30-те до 50-те години на 20 век. Макар в лагерите да са въдворявани голям брой осъдени – от дребни джебчии до политически затворници – голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури, като НКВД тройките и други средства извън обсега на правосъдието.

ГУЛаг се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.

През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 г. има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива.

След смъртта на Ленин неговият наследник Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20 век ГУЛаг започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛаг в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия.

Единственият съветски лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 г. и 1953 г. Там са се намирали 50 000 затворници.

В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛаг, И. Л. Солоневич „Русия в концлагер“ се отбелязва: „Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно – повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума“.

Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга „Големият терор“ (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нараснал до 9 млн. души (сравнено с 5 млн. през 1933 – 1935 г.).

Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.

Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляния съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн. души.

Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛаг от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души.

Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР.

Смъртността в ГУЛАГ също се показва различно от различните автори, но според последните изследвания тя е в рамките на 20%.:

Известни хора преминали през ГУЛаг:

Сергей Корольов – учен и конструктор в областта на ракетната и космическата техника, двукратен герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия, академик на Академията на науките на СССР. Считан е за „бащата на съветската космонавтика“.

Дмитрий Лихачов – руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на СССР.

Александър Солженицин – романист, драматург, историк и дисидент.

Андрей Туполев – авиоконструктор и пионер в тази област, академик на Академията на науките на СССР, генерал-полковник-инженер (1968), трикратен Герой на социалистическия труд (СССР) (1945, 1957, 1972), Герой на труда (РСФСР) (1926).

Варлам Шаламов – писател, поет, публицист.

Едуард Стрелцов – футболист, национален състезател

Този ужас продължава до 13 януари, 1960 г., когато системата от лагери за принудителен труд официално е премахната. Официално. Но едва в 90-те години на миналия век системата на политическите лагери в СССР е приключена.

И дано не се повтори.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here