Три непознати до този момент стихотворения на Пейо Яворов излизат в книгата „Непознатият Яворов“ на издателство „Персей“, ръководено от Пламен Тотев.

Те са открити от колекционера Христо Павлов в кофи за боклук по негови думи. Той ги дава за анализ в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ през миналата година.

Доц. Милкана Бошнакова – историк и архивист и литературният експерт Пламен Тотев правят експертната оценка. Двамата излизат с общо мнение, че това са автентични документи на големия български поет и революционер.

Сред ръкописите са три стихотворения непознати до този момент, четири писма до Тодор Александров в София, до Таньо Николов в Мехомия (Разлог), до Тодор Тодоров в София и до Христо Чернопеев в Мехомия. Има още девет требвания (документ, с който се освобождават четници), четири разписки, един къс от знаме в рамка и едно отделно стихотворение.

Всичките 21 открити документи са от октомври 1912 г. По това време Пейо Яворов е временен кмет на Неркопо (Гоце Делчев) и воевода на чета №15 в Македоно-одринското опълчение.

Освен че са датирани, писмата са и допълнително подпечатани, както и разписките, с печата на Цензурната комисия на Царство България, която действа по време на Балканската война през 1912 г.

„Да се открият в днешно време оригинали на Пейо Яворов е събитие, а когато сред тези оригинали има и стихотворения, това вече е чудо, сензация“, казва доц. Бошнакова. Тя ръководи Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и е автор на изследването „Яворов и Македония 1895-1914 г.“

Причината е, че редица литературни историци смятат, че Яворов спира с поезията след смъртта на първата си любов Мина Тодорова през 1910 г. в Париж. Новите открития променят изцяло тази представа, коментира Пламен Тотев.

Откритите три непознати стихотворение са посветени на войната.

„И паднах сякаш поразен от гръм –

зарових плачещо лице в земята

и чух със сетни сили чуден звън –

звънът на бойната тръба и на войната…“

Това е част от едно от стихотворенията. Бошнакова разказва, че едното от тях е „много силно антивоенно“. Друго е посветено на битката и героите при Ножот. Това е едно голямо сражение през 1907 г. в Македония, когато обединените чети на ВМРО се бият с превъзхождащите ги сили на турската армия, въоръжени с картечници. По думите на доц. Бошнакова това е първото стихотворение посветено на тази битка. Яворов го е написал по молба на воеводата Тане Николов.

Последното стихотворение е озаглавено „На незнайний герой“. То е апотеоз на любовта на Яворов към родината му, казва доц.Бошнакова.

„И тук ще стана бучка пръст,

но пак ще съм във теб, родино.

Дори и да не турят кръст,

ти, майко, пак ще помниш мойто име.“

mediapool.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви