Тетивата на Йоци - най-древна в света
Тетивата на Йоци - на древна в света

Швейцарски учени остават изненадани, след като успяват да установят какво представлява един от артефактите, открити при останките на прочутия като Ледения човек Йоци. Експертите твърдят, че са идентифицирали тетивата, която праисторическият ловец е бил приготвил за лъка си. Йоци все още е работил по оръжието, но е носил завършена, усукана връв в колчана си. Връвта е изработена не от растителни, а от животински влакна. Тя е еластична, изключително разтегателна и това я прави идеална за използване като тетива.

Швейцарската национална научна фондация (SNSF) провежда мащабен изследователски проект, в който за пръв път се разглеждат подробно материали, използвани за изработване на лъкове и стрели през неолита. След това учените извършват сравнителен анализ с предметите от екипировката на Йоци. Сега става ясно, че Археологическия музей, където се съхраняват артефактите, притежава най-древните запазили се образци на тетива и ловно оборудване от неолита.

Относително често по цял свят се откриват останки от стрели и върхове за стрели от праисторическо време.

Но пълни комплекти от ловна екипировка, в която влизат лъкове, стрели, понякога и колчани, са изключително редки находки и са известни само от открития, направени в ледниците на Алпите. На територията на Европа досега са известни само три находки на тетива за лък, изработени през неолита.

Екипът извършва детайлни анализи на предишни находки – лъкове и стрели – направени из цяла Европа. След това ги сравнява с най-новите открития от Швейцария (находки, датиращи от бронзовата епоха от Шнидейох и Лотшенпас). Това прави възможно да се проучат материалите, размерите и конструктивните похвати, използвани за изработката на ловно снаряжение в праисторически времена. Изследването е първо по рода си. В екипа участват Юрген Юнкамнс (Германия), Джована Клугл (Шевйцария), Вернер Шох (Швейцария), Джована Ди Пиетро (Швейцария), Алберт Хафнер (Швейцария). За изследването те получават микроскопична проба от влакната, от които е изработена тетивата на Йоци.

Тетиви от праисторическо време са сред най-редките археологически находки. Тетивата, открита в колчана на Йоци, може да се смята за най-древната в световен мащаб, оцеляла досега. Тя е с диаметър 4 мм и е сплетена от три нишки, които неолитния ловец много грижливо и равномерно е усукал.

Стрели, в това число и две изцяло завършени, открити в колчана на Йоци

Швейцарският екип е успял да докаже, че за изработката на тетивата са използвани сухожилия от крака на неидентифициран животински вид. Това прави „изделието“ изключително еластично и приложимо за използване като тетива за лък.

Предходни изследвания разглеждат възможностите за използване на тетиви, изработени от растителни влакна, но се оказва, че те не притежават нужните качества.

Тетивата на Йоци е с дължина почти 2 метра

и това е напълно достатъчно за употребата ѝ на недовършения лък, който Ледения човек си е приготвял. Оплетената от животински влакна корда, когато бъде разпъната, намалява диаметъра си до 2-3 мм, което идеално пасва на прорезите по стрелите, открити в колчана на Йоци. Леденият човек е прибрал тетивата в колана си, като грижливо я е навил на S-образно чиле и е завързал единия му край.

Сред снаряжението на Йоци е открит и друг шнур, също изплетен от животински сухожилия, който може би е бил резервен. Леденият човек е използвал тис (Taxus baccata), за да изработи лъка си. Недовършеното оръжие дава на учените уникална информация за това, как през неолита хората са изработвали ловните си лъкове.

Първоначално ловецът се е сдобил с прясно отрязано парче от дърво с дебелина 8-10 см. Преди да загине в Алпийския проход, Йоци вече е бил доста напреднал в изработването на лъка, но до пълното му завършване е трябвало още време, за да бъде скъсен и изтънен. Експертите стигат до това заключение, тъй като е известно, че най-добри резултати в стрелбата с лък се постигат, когато оръжието по дължина приблизително съответства на ръста на онзи, който го ползва. За Йоци оптималната дължина би била около 160 см.

Изследването е установило, че дървената част за лъка на Йоци е дялана от двете страни с помощта на брадва. Дали това е дело на самия ловец или на друг майстор, не е възможно да се установи. Няма отговор и на въпроса, как е трябвало да бъдат оформени краищата на лъка, за да се закрепя тетивата. Юрген Юнкамнс изказва предположението, че Йоци е закупил грубо издялания лък докато е пътешествал, което може да обясни защо е носил незавършеното оръжие със себе си, докато прекосява високопланинските проходи.

Колчанът, открит при Ледения човек, е единственият в света

неолитен артефакт от този вид, оцелял до наши дни. Изработен е от кожа на дива коза (Rupicapra rupicapra). По единия ръб е подсилен с лескова пръчка. В горния му край има капак от същата кожа, който е държал на място стрелите в него. При нужда много бързо е можел да бъде отворен и с една ръка да бъде изтеглена стрела.


Колчана на Йоци

В колчана са открити 14 стрели, две от които са напълно завършени с наконечници и оперение. Те представляват най-добре запазените образци неолитни стрели, откривани в Европа. Най-често през онази епоха стрелите са изработвани от прави клони от дървесни видове като леска (Corylus avellana) или, какъвто е случая при Йоци, от черна калина (Viburnum lantana).

В края на стрелите на Йоци, посредством смола от брезов сок, са прикрепени пера. Трите оперения са укрепени допълнително с влакна от коприва. Това са единствените праисторически стрели, откривани в Европа, които са оцелели с оперението. Тройното, радиално разположено оперение за стабилизиране на полета на стрелата, остава почти непроменено през целия неолитен период.

Изследването е публикувано в Journal of Neolithic Archaeology.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви