Няма данни за пострадали българи при земетресението
Няма данни за пострадали българи при земетресението

Националният институт по геофизика, геодезия и география извърши преди няколко години сеизмично райониране на България.  „Сигурен съм, че по отношение на строителството в последните години, хората си дават сметка, че няма да загубят чак толкова много средства, ако се опитат да строят по-здраво“, каза директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН) проф. Николай Милошев в интервю за БГНЕС.

Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при проектиране на сгради е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол.

„Сеизмично неактивните региони са 2% от територията на страната, 98% са с повишена сеизмична активност, така че във всички тях трябва да се спазват определени норми. Колко по-сеизмично активен е даден район, толкова по-висока е нормата“, обясни професорът. В София нормата е 7 степен.

Към момента няма повишена сеизмична активност у нас, каза проф. Милошев.

Районът на Самоков, където стана последното земетресение преди Нова година, не е типично сеизмичен, макар че там е имало трус през 90-те години. Заради здравата земна основа там – скали – по-късно не бяха регистрирани вторични по-слаби земетресения.

Според него никоя държава не е подготвена за големи земетресения, включително дори и Япония. „Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за подобен вид бедствия, но земетресението, при което беше засегната АЕЦ Фукушима през 2011 г., показа, че дори тя не е достатъчно готова. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „Ние сме тотално подготвени за земетресение“. Нашата подготовка може би е далеч от японската, но за това си има обективни причини – в България земетресенията се случват много по-рядко, отколкото в Япония“, посочи той.

Експертът припомни, че човешкият организъм е така устроен, че забравя лошото. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети земетресения, докато в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от малки обучават децата как да реагират на подобен вид бедствия, създава се сеизмологична култура. „В България това е нещо, което ни убягва, но се надявам лека-полека и у нас да се формира подобен тип култура“, заяви проф. Милошев. Най-лесният начин това да се случи е като се започне обучение в училищата. „Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да правим“.

В България съществуват нормативи за строителство, на които сградите трябва да отговарят.

„Българските нормативи не са лоши. Освен това не бива да говорим само за последните години. Нормативите, които бяха приети след земетресението във Вранча през 1977 г. са добри за България. Те се обновяват, в момента работим по т.нар. Еврокод 8, който представлява европейските нормативи за сеизмична устойчивост на сградите“, обясни професор Милошев.

Директорът на НИГГГ-БАН посочи, че част от старите сгради, които са строени преди близо 100 години, без да има строги правила, са били построени правилно. Построените през социалистическия период многобройни панелни сгради в редица градове също се смятат за стабилни. „По причина, че те са изградени от отделни компоненти и това позволява известна по-голяма гъвкавост. Разбира се, ако са добре изпълнени“, посочи професорът. Той каза, че за да се направи една пълна оценка на сеизмичната устойчивост на сградите държавата трябва да има точен и пълен кадастър. „Той се прави в момента в България, но различните градове са на различен стадий от развитието му“, посочи Николай Милошев.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви