В социалните закони няма предвидени услуги за деца, жертви на домашно насилие. Това коментира Катя Кръстанова от асоциация „Анимус“ по време на семинар за обучение на журналисти как да действат при отразяване на случаи с деца, претърпели насилие.

Катя Кръстанова смята, че практиките при случай на домашно насилие при деца често не са успешни, а в много градове в страната те въобще не влизат в социалната подкрепа.

Асоциацията работи по проект „Зона Закрила“, който предвижда работа именно в такива случаи, а услугата не отговаря на нито една услуга, предвидено от социалните закони. По проекта „Зона Закрила“ са се провели 3 пилотни обучения на специалисти, работещи в сферата, а проектът се изпълнява в няколко български града много успешно и във взаимодействие с институциите и полицията. Обучението на специалистите включва и това как да се гарантира детската гледна точка при разпита на дете, пострадало от насилие.

На семинара бе обсъдена и ролята на общините по подкрепа и на децата, и на жените, пострадали от насилие. Ето какво е положението с Кризисните центрове и тези за обществена подкрепа в страната:

– Половината градове в България нямат изобщо Кризисни центрове за настаняване на жертви – Сливен, Ямбол, Смолян – имат Центрове за обществена подкрепа, но нямат Кризисен център – Кърджали – не дава никаква подкрепа на жертви на подобен тип насилие – няма нито Център за обществена подкрепа, нито Кризисен център – В по-голямата част от градовете няма програми за насилниците – Бургас и Русе са отличници по подкрепа на жертви на деца и жени, преживели насилие.

„Като се изключи Бургас, изобщо няма места, които да поемат случаи с деца жертви и жени, жертви на насилие. Например в Сливен, Ямбол, Кърджали, Смолян – изобщо няма кризисен център за жертви на насилие. Има само Центрове за обществена подкрепа, а в Кърджали няма дори и център“, дадоха данни от „Анимус“.

Според експертите системата за поемане на такива случаи е тромава – сигналите за домашно насилие се поемат от телефон 112 и полиция, които дори не общуват качествено помежду си. Накрая сигналът остава пи районен инспектор, който не е специалист. А статистиката на съдилищата и полицията показва голям дисбаланс в различните области в България при такива случаи.

Целта на проекта „Зона Закрила“ е да се популяризира услугата и общините да намерят смисъл в нея. Голям проблем е и, че Кризисните центрове не са желани от общините, тъй като са трудни за поддържане, трябва да се осигури 24-часово настаняване със служители на денонощно дежурство, предполага безупречна система за сигурност с камери, психолози, поне един автомобил за децата.

Услугата е скъпа и е необходим квалифициран персонал. Експертите на семинара дадоха пример с Русе, където се предлагат 100% социални услуги и дори градът приема случаи на насилие и от съседни области.

В Плевен пък има Кризисен център, поет от общината, но тя не може да осигури нужната квалифицирана помощ и в момента центърът се управлява от инженер водопроводчик“, казаха от „Анимус“. Само в 5 града в страната има програма за насилници, в останалите места се практикува само наказателната част. Именно в тази насока работи и услугата „Зона Закрила“, която предлага програма за извършителите, заедно с жертвите. Тя вече се прилага в три града – Бургас, Варна, Търговище

news.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви