Празникът, който е в сърцата ни
Празникът, който е в сърцата ни

Библията не посочва рождената дата на Исус, нито казва, че трябва да честваме рождения му ден. В енциклопедията на Макклинтък и Стронг се отбелязва: „Бог не е наредил да празнуваме Коледа и този празник не се споменава в Новия завет.“
Ако изследваме историята на Коледа, ще разберем, че този празник има езически корени. Но празникът все пак се е настанил трайно в живота ни.

Рождество Христово: „Първите християни не празнували раждането [на Исус], защото смятали отбелязването на нечие раждане за езически обичай.“ („Световна енциклопедия“)

25 декември: Няма доказателства, че Исус бил роден на тази дата. Вероятно религиозните водачи я избрали, защото съвпадала с езически празници, чествани около периода на зимното слънцестоене.

Подаръци, веселби и празненства: В „Американска енциклопедия“ пише: „Сатурналиите, римски празници, чествани в средата на декември, послужили като образец за много от коледните тържества. Например от тях произлиза богатото угощение, подаряването на подаръци и паленето на свещи.“ А в „Британска енциклопедия“ се отбелязва, че по време на сатурналиите „всяка търговска дейност била преустановявана“.

Коледните светлини: Според „Енциклопедия на религиите“ европейците украсявали домовете си „със светлини и клонки от вечнозелени дървета“ в чест на зимното слънцестоене и за да прогонят злите духове.

Коледната елха: „Поклонението, свързано с дървета, било обичайно сред езическите народи в Европа дори след като те приели християнството.“ Един начин, по който това поклонение продължило да съществува, бил чрез обичая „по време на зимните празници да се поставя празнично дърво на входа на дома или вътре в него“. („Британска енциклопедия“)

И все празникът Рождество Христово е сред най-почитаните в християнския свят

празници и различните изповедания – православие, римокатолицизъм и протестанство, го отбелязват подобаващо и в съответствие на своите традиции.

Празникът Рождество Христово се отбелязва на 25 декември. Тази дата съвсем не е случайна. Това е денят на зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която денят започва да расте. На тази дата в древност езичниците празнували Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis). Християните приели тази дата за празнуване на Христовото Рождество с цел да противодействат на езическата традиция, като дадат пример за почитане на истинското Слънце на правдата – Христос. Съвсем не е случайно избрано времето, в което се чества Рождество Христово. Христос се ражда в най-тъмната нощ, във времето, когато се извършва зимният преход на слънцето и дните са най-кратки. Той се явява, за да донесе истинската светлина и топлината на Божествената любов на хората.

Раждането на Спасителя се предшествало от дълъг период на очакване. В Стария Завет изобилстват пророчески предсказания за Месия (Помазаника), изобразявайки Го едновременно като небесен Цар, Който ще донесе на хората мир, и като Страдалец, Който ще пострада невинно заради спасението на човешкия род.

Православната църква е предвидила празникът Рождество Христово да се предшества от дълъг период на подготовка и очакване. Всяка година на 14 ноември – денят на св. ап. Филип, започва т.нар. Рождественски (Коледен) пост – време, в което християните смиряват душите и телата си, за да посрещнат подобаващо спасителното Христово Рождество. Постът включва въздържане от храни с животински произход, като в определено време се разрешава да се яде и риба. По степен на строгост Рождественският пост се нарежда след Великия и Богородичния.

Подготовката на християните за празника е преди всичко духовна.

По този повод един средновековен мислител и поет – А. Силезиус (17 в.) казва: „Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот”. Празникът е почитан от християните не само духовно, но и с редица обичаи, свързани повече или по-малко с християнската традиция.

Коледа е преди всичко празник на светлината – и духовна и физическа. Затова и ярка звезда в небето е посочила пътя на влъхвите (мъдреците) към пещерата с Младенеца (вж. Мат.2:2). Затова и светлината е неизменно свързана с този празник. Тя струи отвсякъде – от свещицата на празничната трапеза, от запаления бъдник в камината, от звездата и лампичките върху празничната елха.

Във всички символи свързани с празника трябва да търсим дълбокото им религиозно значение, като се опитваме да ги разграничим от суеверието, което ги превръща в предания и поверия за късмет. За да не робуваме на суеверията, трябва добре да познаваме християнската символика и да вярваме в дълбокия смисъл на всеки елемент от нея.

Вечнозеленото дърво, е неизменна част от празника. То не присъства единствено като декорация, нито е само символ на събуждащата се за живот природа. Вечнозеленото дърво е напомняне за вечния живот, който е немислим без Бога.

Украсата на елхата, която удивлява със светлини и цветове също има своята символика. Съществуват различни разкази и притчи, които се опитват да обяснят мястото й сред елементите на празника. Тези разкази имат своята поука, но истинският смисъл влаган в нея е да напомни, че истинската украса на праведния живот са добрите дела.

Празникът не съществува без украсата на християнския дом.

Тя не трябва да бъде пищна и помпозна, а скромна, съобразена с духа на този ден. Християнският дом трябва да е празнично украсен, защото се подготвя да посрещне скъп Гост – Самият Господ Иисус Христос, Който не дойде на земята в пълен блясък и слава, а се роди като кротък Младенец в пещера, избирайки бедността и смирението на безсловесните пред богатството и величието на човешкия свят.

Трябва да отбележим, че в наше време празникът, който все по-често се нарича Коледа, а не Рождество Христово, се е комерсиализирал до крайност. Все по-честа е тенденцията да се измества акцента от главното събития – раждането на Христос по плът, към приказните истории за дядо Коледа или Санта Клаус.

Всички символи, свързани с празника принципно водят началото си от библейския разказ за Рождество Христово, така както е отразен в Новия Завет.

Божествената защита, на която се е радвало св. семейство – Йосиф и св. Дева Мария, намира отражение и в коледната украса на християнските домове.

Звездата, която се поставя на върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божественият Младенец Иисус.

Извитата захарна пръчица, която често се вижда сред украшенията по елхата, напомня за гегата на пастирите, които първи са се удостоили да чуят радостната вест за Христовото раждане.

Коледният венец е напомняне за короната от тръни, която по-късно била поставена на главата на Спасителя и напомняне за Неговата жертва за спасението на човечеството.

Празникът има и друга неотменна част – коледните песни.

Те напомнят за песента на ангелския хор, който прославил Бога и донесъл вест за мир между човека и Бога. Известни са много коледарски песни, чиято тематика е свързана с празника и с прославата на Богомладенеца, Когото народът нарича „млада Бога”.

Камбанките са определено християнски символ и са свързани с разпространяването на благата вест, като техният звън е предназначен да прикани вярващите да дойдат и да се поклонят на Бога. Те са посредник между небето и земята, между хората и Бога.

Запалената свещ е също неизменна част от християнската традиция. Тя напомня за светлината, която Христос донесъл на земята, за да разпръсне езическото невежество.

Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и приятели води началото си от призива към пастирите да разпространят навред вестта за раждането на Спасителя.

Обичайните за Коледа подаръци, които хората си разменят водят началото си от даровете, които мъдреците принесли на Младенеца Христос. Тези дарове били злато, ливан и смирна.

Трапезата е имала винаги една и също символично значение в християнството. Тя Неизменно на трапезата най-главно място заемат хлябът и виното – елементите, които съставляват св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови, които приемаме във вид на хляб и вино.

Традиционната трапеза на Бъдни вечер е постна, тъй като с нея завършва 40-дневния Рождественски пост. По стар български обичай ястията са нечетен брой – 5,7,9 и т.н – пита, варено жито, ошав, фасул и т.н. На трапезата присъстват в натурален вид и традиционните плодове, които ражда земята ни – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде, царевица и т.н. Всичко, което ражда земята се предлага за благословение и се освещава с молитва, която традиционно се произнася от главата на семейството (най-възрастният мъж в къщата).

В българската коледна традиция са залегнали много символи и обичаи

с подчертан магически характер, имащи допирни точки повече с езичеството, отколкото с християнството. Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което гори цяла нощ, се явява предмет на гадаене – ако гори буйно и пръска много искри, годината ще е плодородна и здрава. Чесънът на трапезата се счита, че премахва уроки, магии и болести. На прекадяването на трапезата също се гледало като на ритуал, който премахва злите духове. Хлябът, т.нар. боговица, се приготвял по необичаен начин – с т.нар. „мълчана вода”, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатия урожай – с житни класове, слънце, птици и домашни животни.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви