Конкурс за най-мързелив човек на света. Пръв се явил американецът:
– Веднъж намерих на улицата един сандък, пълен със злато! Ама ме мързеше да го замъкна до нас и някой друг го взе вместо мен!
После се изказал французинът:
– Веднъж в Париж ме срещнаха три нимфоманки! Предложиха ми да спретнем дива оргия! Ама, живееха на цели две пресечки пеша! И не ми се бъхташе толкова много път!
Най-после дошъл ред и на бай Ганьо:
– Бях отишъл веднъж на кино. Филмът беше някаква яка комедия! Обаче седалките – корави като камък! Всички зрители се скъсваха от смях, само аз два часа ревах като заклан!
Председателят на журито попитал:
– Ама, защо така?!
Бай Ганьо обяснил:
– Бях си седнал право на т*шаците! И въпреки че ме болеше зверски – мързеше ме да се помръдна!

 

 

– Къде са Ви шили палтото?
– В Париж.
– Това далеч ли е от Пловдив?
– 2500 км.
– Гледай ти, колко забутано, а как хубаво шият!

 

 

Пена заминава за една седмица при приятелка в Париж. Вуте е доволен, че ще се напива с Нане колкото си иска и на изпращане се бъзика с Пена:
– И да ми донесеш нещо… некое малко и нежно французойче… – хили се Вуте.
Пена му се цупи, ама не иска да си разваля пътуването и просто заминава. След една седмица Пена си е у дома. Вуте се върти около нея, оглежда куфарите за подаръци, не вижда нищо и пак се бъзика с Пена:

– Па нищо ли ма? И французойче нема, а? – хили се пак Вуте.
Сега Пена се обажда:
– Е, изчакай 9 месеца, де.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви