В последните 6-7 години двете академии на Северна Македония и България работят добре и имат 30 проекта, не сме предполагали че нещата така рязко ще се променят, коментира пред БНТ археологът професор Васил Николов зам.-председател на БАН.

Според доцент д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН северномакедонците имат линия на поведение за езика, а така нареченият македонски е норма на българския и българските учени го определят като политически продукт.

В последните години прочетохме стенограмите за създаването на македонския език и начините за конструирането му, които трябва да са на основите на деконструкцията на българския книжовен език, обясни тя.

По думите на Кочева, има свидетелства след 1944 г. като един от създателите на македонския език обяснява, че нямат време да го чакат да стане език.

Политическата норма набляга с насищането на регионализми, но и това не е единна норма и самите им автори имат проблем и използвали комисия за уеднаквяване на текстове, допълва тя.

Според Николов, страната (Северна Македония) си има право на език, но не може да се смята, че това е самостоятелен, паднал от небето език. Становището на БАН от 1979 г. до сега е, че това е регионална норма, както в Австрия се говори австрийски немски, а историческата истина трябва да се признава.

Не разбираме какви са им политическите причини след като досега сме работили добре с македонските учени и тяхната академия, допълва той. Кочева добави, че след договора от Преспа, след като трябваше да изоставят античните се препратки, измислят нещо друго.

Могат да твърдят че говорят каквото пожелаят, но не и преди 1944 г., трябва да се признава реалната истина, коментира тя. Говорят за македонска кирилица и глаголица, което поражда само присмех, същото е и за авторите от българското възраждане, допълва доц. Ана Кочева.

news.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви