Орфей и тайнството на неговите мистерии

„Светът може да бъде завладян с лира, не с меч” – така, казват, пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.

Легендата разказва как Орфей влязъл през Триградското ждрело в подземното царство да дири своята обична съпруга Евридика. Не успял да я спаси и в мъката си спрял да вижда другите жени. Тогава разярените вакханки го разкъсали и хвърлили в реката.

Всяка капка от кръвта му се превърнала в нежно планинско цвете – силивряк, орфеевото цвете. В наше време науката е установила, че то е на над 2 млн. години. И може да се възстановява след повече от 30 месеца в хербарий. Заради изключителните му качества е било изследвано от NASA и от руски секретни лаборатории – така пише в старите вестници… И днес чудното орфеево цвете може да се види в Родопите. Както и някои от тогавашните мистерии, сладкодумно описвани от разказвачите на легенди…

Някога орфическите мистерии били част от тайни учения,

в които били посветени малцина, най-достойните според тогавашните разбирания. Гръцката дума mysterion или по-често в множествено число mysteria означава таен култ. Наречени са на Орфей – митичния певец, който произхождал от тракийската аристокрация и живял в Родопите. Според легендата той бил син на тракийския речен бог Еагър и на музата на поезията Калиопа. С песните си възхвалявал божествената природа и се стремял да научи хората да отдават почит на нейните божества.

Oще като младеж Орфей пътувал до Самотраки, а после отишъл в Египет. Там бил посветен от жреците в Мемфис и се обучавал над 20 години в египетските мистерии. След като се завърнал в Тракия, събрал около себе си аристократите и също започнал да посвещава в тайнства.

Орфей свещенодействал в най-древното светилище на траките в Родопите. Предполага се, че това е свещеният храм на Дионис в Перперикон. В него са извършени две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър Велики разбрал, че ще завоюва Азия и света, а римляните – че ще създадат световна империя. По сведения на римския историк Светоний „бащата на римския император Октавиан Август, който водил войската си из отдалечените части в свещената планина на Дионис, се допитал до оракула. И жреците му потвърдили, че синът му ще стане господар на целия свят”.

Подобно знамение получил и самият Александър Велики, когато „принасял жертва на същия този олтар“. През 2008 г. археолози обявиха, че са открили въпросното светилище в Перперикон. Находките показват, че там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн.

Изглежда, Орфей е бил по-скоро жрец,

надарен със свръхестествени възможности, но и притежаващ задълбочено познание. А учението му е било своеобразен опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието обаче влязла в противоречие с официалната тракийска царска идеология. И е твърде вероятно да е станала причина за гибелта на певеца.

Съвременната наука смята, че героят е вдъхновил цяла философско-религиозна система, получила в наши дни името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия в края на второто хилядолетие преди новата ера. По-късно се разпространява в Гърция и средиземноморския свят.

Някои смятат, че първите школи за посвещение в Европа са били именно създадените от Орфей в Родопите.

Основна за орфизма е вярата в безсмъртието – в живота отвъд или в прераждането. Тракийските орфици вярвали в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта била преминаване в отвъдна реалност.

За гръцките орфици пък безсмъртна била душата, която се прераждала в други тела. Последователите на това учение практикували аскетичен начин на живот, за разлика от тракийците, и също за разлика от тях ползвали свещени текстове (смята се, че досега не е намерена тракийска писменост, което обаче не изключва нейното съществуване).

Основно божество, почитано от гръцките орфици, е Вакх (Дионис) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий. Тракийският орфизъм пък съчетава почитта към хтоничните (земните) и соларните (свързани със Слънцето) божествени сили, животът е започнал от великата Богиня-майка и възпроизводството на Космоса и обществото се основава на цикли, а не на линейно време.

И нещо особено любопитно: орфиците означавали съставките на Космоса с цифри, а по-късно – с музикални тонове, така се породили религиозните напявания. За разлика от гръцките орфици, при тракийските музикалните тонове не били толкова симетрични, ритъмът бил „асиметричен” – именно там според някои хипотези е произходът на уникалните неравноделни тактове в нашия фолклор. Същата асиметричност в организирането на сакралното пространство се открива и в царските гробници под могилен насип.

Преди хилядолетия орфическите мистерии се правели само от посветени. (Оттук идват и други хипотези – че Орфей е бил убит заради нежеланието му да посвещава жени в мистериите или че учел мъжете на „мъжка любов”. Има и тълкувания, че Орфей бил намразен от тракийките заради нещастието на съпругата му.) Тайнствата ставали в затворени общества и на скрити места – скали и пещери, недостъпни за погледа на останалите хора, където посветените осъществявали контакт с висшите същества от духовния свят. Те били придружени с хорови песни и мимически игри.

Знатните мъже отивали облечени в бели ленени одежди и без оръжие – без метали по себе си.

Кулминацията на мистериите била символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и символичното зачатие на Богинята-майка, даващо началото на живота. Символичната смърт се осъществявала чрез жертвоприношение на бик, кон или козел, а зачатието – чрез масово съвкупление на мъже и жени, което накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост.

Външно мистериите протичали като представления с песни и танци, но всъщност били езотерични посвещения за тесен кръг от хора, чиято цел била да узнаят законите на невидимия свят и да си осигурят безсмъртие. Кандидатите били подлагани на проверка за психическа издръжливост, нравственост и вярност към учението и само успелите били посвещавани в мистериите.

Смята се, че траките, които през 5. в. пр.н.е. се настанили в Пирея и Атина като колонисти занаятчии и търговци, успели да наложат култа към Богинята-майка и на гърците. За това споменава и философът Платон в “Държавата”.

Той изтъква, че религиозната служба, обредите и празничната процесия в Атина се извършват от траки. Разпространението на различни митове за Орфей обаче дължим именно на древните гърци.

С успешните археологически разкопки у нас през последните години отново се заговори за Орфей и орфическите мистерии. Сега обаче те са туристическа атракция, която, освен че привлича посетители по многобройните тракийски светилища по нашите земи, до голяма степен образова и самите нас, българите, с историята на нашите предци.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви