Екатерина Капрова

Преди няколко дни ми казаха виц. Един човек отишъл в болницата и попитал за час при доктор „Очи-уши“. „Няма такъв лекар“, отговорила му служителката. „Ама на мен ми трябва!“. „И за какво Ви е такъв лекар?“ „Не виждам това, което чувам“.

Всички чуваме в каква прекрасна държава живеем. Всичко цъфти и връзва, обаче не го виждаме.

Но пък виждаме разни неща, за които не се говори. Виждаме как живеят родителите ни и видяхме как управляващите се подиграха с тях, оставяйки 700 000 души /повече от 10% от населението на държавата/ с 250 лв. пенсия, или малко над 8 лева на ден. Да кажем, че за ток, вода и телефон /при положение, че са в собствено жилище/ дават по 60 лв. Малко са, но да предположим, че са толкова. Поне 30 лв. възрастните хора дават за лекарства. Пак са малко, но да кажем – толкова. Да предположим, че плащат и по 10 лева за градски транспорт – до магазин, до лекар, до приятелка. Останаха им 150 лв. Значи по 5 лв. на ден, в месеците с по 30 дни. Мога да продължа да смятам колко струва едно мляко, хляб, тоалетна хартия, кило месо на месец, плодове и зеленчуци, но няма да го направя, защото вероятно вече сте разбрали какво имам предвид.

А депутатите си гласуваха по 6 000 лв. бонус за празниците.

Знам, че са важни, решават бъдещето на държавата, коват закони и разни други неща, все за благото на народа. Само дето не знам кой е народът.

Да видим и другите – парите за отглеждане на дете са 380 лв. Това обаче е за онези майки, които не са работили, защото другите си получават процент от заплатата. И раждат най-много 2, рядко 3 деца. А тези, които са на хранилка на държавата, имат по 6-7 и цял живот са в майчинство. Вчера видях една циганка, която купуваше разни скъпи неща в хранителен магазин. Все по килограм. Желиран език, луканки, сирена, сладкиши. И само подаваше торбите на мъжа си отвън. Той беше наредил поне 10. А детето искаше и това, и онова…

Същото това дете, което ходи безплатно на детска градина. За разлика от онези деца, чиито майки трябва да се върнат на работа, за да ги изхранват, когато навършат 2 години. Или даже по-рано.

Та, за кой народ работят онези 240?

Един пост в социалната мрежа мина незабелязано покрай селфитата и котенцата, елхичките и мъдрите мисли. Купуват леки коли за полицията. По 300 хил.лв. Всяка. А в страната ни има само една детска линейка. Струва 150 000 и е дарение. А майките на деца с увреждания продължават да се подритват по площадите като „едни кресливи жени“. А ние събираме капачки за ковьози в болниците. Правим акции за пижамки на децата в социалните домове и слагаме кошници за дарения за брашно и мляко за самотни пенсионери в магазините.

За кой народ?

Идват празници. Светли празници. Ще се роди Исус. Ще си раздаваме подаръци. Ще похарчим много пари за глупости. Ще чуем онзи виц каква прекрасна година е изтекла, колко се е повишил БВП, колко предприятия са отворили, колко инвестиции са потекли, как светът се възхищава от нашите управници.

А ще видим празнуващи цигани и самотни, гладни пенсионери, за които постите няма да свършат на Коледа.

Какво да подаря на майка ми? Парфюм, палто, екскурзия… Или да й платя сметките и да й купя кило месо? Както всеки месец.

Толкова ми се иска да съм позитивна поне в тези красиви дни. Най-много ще ме зарадва някой, който ми докаже, че не съм права и всички, освен мен, виждат това, което чуват. Друг подарък за Коледа не искам.

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви