В Министерството на образованието и науката бяха представени резултатите на българските ученици в Програмата за международно оценяване на учениците – PISA 2018.

47%, или всяко второ българче не може да осмисли какво чете и не различава кога едно изречение е факт или мнение на автора.

Това сочат данните за четивна грамотност за 2018 г. на международното изследване PISA. Подробните данни вижте ТУК

В класацията на PISA българските ученици са на 54-то място по четене от 79 страни, включили се в международното изследване. По четене на първо място с 555 точки среден резултат са учениците от Китай, следвани от Сингапур с 549 точки.

В проучването са взели участие 6900 15-годишни ученици от 197 училища у нас. Малко над половината тях (53%) обаче са успели да покрият минимума от 407 точки, с които да достигнат второ от общо шестте равнища на четивна грамотност. Това е с 24% по-ниско спрямо средното ниво на организациите за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Най-ниското равнище на четивна грамотност е разделено на три отделни категории, за да могат да бъдат направени по-точни анализи на затрудненията, които имат учениците. 4,6% от хлапета са минали долната граница и могат само да разберат и потвърдят буквалното значение на кратки, прости изречения и да четат с ясна и конкретно зададена цел в рамките на ограничен период от време. Едно от пет деца, включени в изследването (17,1 %), успява да се справи с откриването на буквалното значение на прости изречения, да намира ясно посочена информация в кратък, несложен текст с познат стил и съдържание.

Всяко четвърто дете пък е покрило минимума от точки, с които да покаже, че разбира буквалното значение на изреченията или кратки пасажи,

успява да посочи основната тема или цел на автора, както и да да прави връзка между няколко явно посочени части от текста и собствените си предварителни познания. 0,3% пък не са успели да покрият минимума от 189 точки, за да стъпят на най-ниското равнище. Те обаче може да бъдат в резултат и на статистическата грешка.

В горната част на таблицата пък се нареждат едва 2,4% от 15-годишните. Те имат над 626 точки и влизат в обсега на 5-о и 6-о равнище и могат да разбират дълги и абстрактни текстове, успяват да преценят дали едно изречение е факт или мнение на автора.

Така средният резултат на българчетата е 420 точки, или с 22 точки по-малко спрямо изследването през 2015 г. Така страната ни се нарежда някъде между 46-о и 53-то място спрямо останалите 79 държави

В същото време България е определена като стабилна, тъй като за последните години кривата по отношение на четивната грамотност е долу-горе еднаква. В тази група попадат и Япония, Мексико, Франция, Италия, Дания, САЩ. Най-добри по този показател се оказват учениците в Сингапур, които са постигнали средно 555 точки.

Резултатите на учениците ни по математика и природни науки също са по-ниски спрямо 2015 г. По математика хлапетата са събрали средно 436 точки, или с 5 точки по-малко, отколкото връстниците им преди 4 години. Положителното е, че въпреки това България попада в групата на страните с тенденция на подобряване на резултатите. Там са още Израел, Катар, Мексико, Бразилия.

По природни науки пък учениците са постигнали най-ниски резултатите от 2006-а насам.

След подобрението от последните години и достигането на 446 точки за последните две издания отново не са се справили много добре и за завоювали средно 424 точки. Така статистиката на България, наред с Дания, Естония, Италия, Румъния, Испания, прилича на „гърбица на камила“.

От просветното министерство отбелязаха факта, че този път столичните ученици са отбелязали спад в резултатите си, докато в провинцията напредват. В предходното изследване възпитаниците на столичните гимназии са постигнали средно 452 точки за четивна грамотност, през 2015-а били 487. Над 40 точки по-малко са завоювали пък по природни науки – от 499 падат на 456. Най-малка, но все още значителна, е разликата в резултатите по природни науки – през 2018-а са 465, а 2015-а били 489.

В същото време в големите градове като Бургас, Русе, Стара Загора има подобрение на резултатите, с които минават столичните си връстници.

По четивна грамотност имат 465 точки, по математика са изкарали средно 465, а по природни науки 475. В по-малките населени места 15-годишните също са се представили по-добре спрямо учениците през 2015 г. Най-голям е напредъкът по четене, където разликата е от около 30 точки – от 315 на 344. Според МОН обаче причината за тези разлики е промяната на структурата на извадката, тъй като тези показатели се разминават от резултатите от националните външни оценявания.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви