Сокоро е полесражение на НЛО
Сокоро е полесражение на НЛО

На 24 април 1964 г. в покрайнините на градчето Сокоро – Ню Мексико, САЩ на рутинно дежурство скучаел полицейският сержант Лони Замора. Селището се намира на час път, южно от Албакърки. До края на смяната му оставали още два часа и той дори се зарадвал, когато иззад завоя със свистене се появил син шевролет.

Отбелязвайки времето – 17,45 ч., Замора се устремил с полицейския си форд към нарушителя с превишена скорост. Гонката започнала на федералното шосе №85. Неочаквано в страни от аутобана полицаят забелязал с крайчеца на окото си пламъци, съпроводени със свистящ рев.

Оставяйки черни следи от гумите върху асфалта Замора се заковал на място с пищене на спирачките. Погледнал със съжаление към стремително отдалечаващия се нарушител, но започнал да търси източника на необичайния шум. Поглеждайки към обкръжаващите пътя складове той изведнъж помислил, че наблизо нещо се е взривило около склада с миньорски експлозив.

Свърнал към кръстовището, което води към селището, полицаят видял зад разделените стени на склада нещо странно.

На фона на околните хълмове маневрирал необикновен летателен апарат,

обвит в струи оранжево-син пламък. Било трудно от това разстояние да се определи размерът му, но ясно се виждало, че апаратът, приличащ на сребриста шапка с тънички шасита в долната му част, бавно се спуска върху тесен конус от бездимен пламък.

Изминала не повече от минута и странният „реактивен хеликоптер“, както го нарекъл в себе си Замора, се скрил зад близкия хълм. Полицаят свърнал с колата си към черен път и преодолявайки височината на хълма, спрял на противоположния склон.

Пред Замора се открила поразителна картина: на стотина метра от мястото му „реактивният хеликоптер“ се снижавал за кацане. Когато апаратът докоснал с подпорите земята, свистенето преминало в басово бучене и замлъкнало. Докато Замора се измъквал от колата, той пропуснал момента, когато до „хеликоптера“ се появили две фигури в сребристи комбинезони.

От далече в тях нямало нищо странно и полицаят трезво помислил, че става свидетел на аварията на някакъв експериментален летателен апарат. Замора се хвърлил към радиотелефона и започнал да вика помощ. Връзката била лоша и за уточняване с началството отишло доста време. Когато се обърнал към обекта“пилотите“ вече били изчезнали.

Сержант Чавес почти нищо не разбрал от обърканите показания на Замора, който наричал НЛО-то ту реактивен вертолет, ту ракета, или нещо като летящ автомобил.

Махвайки с ръка на изпадналия в ступор от преживяното Замора сержантът заповядал да се огледа мястото на произшествието. Там, където полицаят видял „хеликоптер“ на земята, били открити четири дълбоки ъгловати вдлъбнатини.

Впоследствие уфолози изяснили, че тези следи от НЛО са разположени в четириъгълник,

който сякаш се състои от два равнобедрени триъгълника с обща основа. На земята също така можело да се видят четири черни петна – като от сажди или мръсотия.

Когато се върнали в участъка сержантите срещнали там агентът на ФБР Бърнс, който разследвал някакво забутано дело от федерално значение. Той започнал да звъни на познати авиационни експерти и скоро към полицаите се присъединил капитан Холдър от намиращия се наблизо секретен полигон за аерокосмическа техника Уайд Сандс.
Всички присъстващи заедно тръгнали към мястото. Там агент Бърнс заедно с капитана Холдер започнали да правят всевъзможни измервания, включително съставяйки план на местността, скици на следите от „краката“ и изхвърлените емисии газове от НЛО. Освен това Холдер и Чавес направили много снимки. По-късно част от тях попаднали в полицейско досие, а другите – в материалите на разследването от ФБР и разузнаването на ВВС.

Прецизният оглед на мястото на кацането на този НЛО, направен от професионалисти, дал резултати. Изяснено било, че заедно със следите от самия апарат на няколко места са забелязани човешки следи от странни обувки без токчета с гладка подметка. Освен това Холдер забелязал, че вдлъбнатините от подпорите на НЛО не са съвсем симетрични и една от ямките е по-дълбока и стои малко настрани. Той веднага изказал мнение, което по-късно попада и в протокола за огледа, че този апарат е бил повреден и е извършил принудително кацане.

Преди повече от десет години пък в  района до Сокоро са наблюдавани битки между извънземни кораби.

Да не забравяме, че Албакърки пък е близо до полигона за ядрени изпитания в зората на атомното оръжие.

Правителството на САЩ, в лицето на командването на ВВС и досега отрича информацията за въздушните боеве между извънземни космически кораби в ранчото Брейзъл, до въздушната база близо до Розуел. Очевидно е, че случаят в Розуел през 1947 г. не е първият. Но да караме подред.

На запад от Сокоро
На 31. 05. 1947 нещо пада на 70 мили западно от Сокоро, Ню Мексико, САЩ. Падането е предшествано от силен ураган, в смисъл-гръмотевици, но не вали дъжд. На следващата сутрин служителят в Държавното бюро за управление на земите, инженер Барни Барнет, се натъква на странен предмет под формата на диск, врязан в отвесна скала в близост до старата изоставена мина Niggerhead. Почти едновременно с Барни се появяват още няколко души от археологическа експедиция – те търсят следи от древните индианци. Според Барнет, до диска са лежали четири или шест тела на „сивите пришълци“ – членове на екипажа, един от тях е бил жив.

Веднага обаче се появява военен джип. Излезлите от него служители поискали свидетелите незабавно да се махнат и да забравят за всичко, което са видели! В противен случай – пустинята е голяма , а койоти има достатъчно за всички…..

През февруари 1996 г. това място – до скалата около шахтата Niggerhead с явни признаци на удари върху нея – е установено от група изследователи в лицето на пенсионирания полковник В. Стивънс с дъщеря му, експерт по кино и фотографски материали Б. Шели, журналистът Хаземан и минния инженер Тед Ломена. Скалата и повредите по повърхността и са записани, но път до „големия екран“ видеото все още не може да намери.

Сега да помислим малко. Веднага възниква въпросът-възражение, който никога не е идвал наум на противниците на извънземната версия на розуелския инцидент.

Защо чужденците, по подразбиране, с по-високи технологии, не могат бързо да намират и да си вземат повредения кораб?

Как те са загубили състезанието с американските войници, които имат не толкова съвършена техника?

Това може само да се обясни с две причини. Първо – неустоима сила на природата, и второ – противодействие на някоя трета сила, не по-малко съвършена от тази на „сивите“ извънземни. Нека да ги наричаме условно „белите“. С поглед към развитието на условията от втората, всички противоречия изчезват веднага.

И така
1. Над Сокоро и над Розуел свидетелите отбелязват силна буря, „невиждана досега от тях.“ А къде се споменава за дъжд и бури, които винаги придружават гръмотевична буря? Няма ги! Просто нещо страшно трещи в небето. Отбелязваме този факт.

2. Свидетелите, които се оказват в непосредствена близост до падналия извънземен космически кораб в Сокоро, пристигналите военни се опитват просто да ги сплашат. Специални операции за дискредитиране на съобщения на очевидци не имало. Но от архивите на близките градове по някаква причина са изчезнали всички вестници за периода от 10 май до 15 юни 1947 година.

3. Никому ненужната мина Нигер изведнъж е обявена за Федерална собственост и около нея вече има охрана- всичко е оградено с бодлива тел, но само след няколко седмици войниците изчезват. Заедно с оградата.

Заключения. Приблизителна реконструкция
На 31-ви май в пустинята на Ню Мексико е имало въздушен бой между две съперничещи си групи от извънземни.

Един апарат на „сивите“ е свален и е паднал в района на Сокоро.

Загубилите преимущество сили на „сивите“ не успяват своевременно да проведат спасителна операция и това е позволило на U. S. армия да „приватизира“ апарата.

Информация за това чрез агенти на ФБР веднага отива до Хувър. Когато няколко дни по-късно, „сивите“ се опитват да спасят своите, „белите“ – техните противници, отново ги посрещат с огън („бурята“ над ранчото Брейзела) и е свален втори кораб, който става собственост на 509 ескадрила на щатските ВВС.

В този случай действията на тези, които решават, вече са били обмислени – те елеганто водя за носа медиите. Но не спецовете на ФБР. И в резултат Джон Едгар Хувър, всемогъщият (както си мисли той) директор на ФБР, пише същата докладна записка, чието значение е: военните в разследване на НЛО никаква помощ не оказват. Тъй като те не споделят информация с нас, че са намерили НЛО до Сокоро!

Така и трябва да се каже Джони, ти не знаеш нищо. Тези, които взимат решения смятат, че ти си излишен. ФБР по темата „НЛО“ не е включено, тя е „приватизирана“ от разузнаването на Пентагона Ето защо е изключително прав Крис Картър, продуцент на „Досиетата Х“. Неговите герои ФБР агентите Мълдър и Скъли, винаги са половин стъпка зад съперника си от военното разузнаване. Именно така са се случвали събитията.

„Крис, ако знаеше колко близо си до истината понякога, просто би полудял“, – забелязал един висш служител на Пентагона в приятелски разговор с Картър. „Истината е някъде там“ – гласи мотото в „Досиетата Х“. И не някъде, но близо до нас! Просто трябва да имаме смелостта да го кажем на глас. Май прекалено много неща и събития тук са навързани – засега по загадъчен начин. След време може би ще научим цялата истина…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви