Преходът у нас явно е съвпаднал и с един друг преход: прехода към постмодерно общество. Това личи доста добре във всякакви теми, дори и в тези, свързани със здравето и външния вид на българите. Постмодерното значи опит за менажиране, вместо власт – постепенно свикваме с мисълта, че не можем да спрем остаряването и да властваме над времето, но можем да го менажираме – да живеем по-активно, по-природосъобразно, по-щадящо. Все по-широко се приема мисълта, че трябва да се възползваме максимално от времето си. Дори от остаряването си. Преходът може би ни е накарал малко повече да обикнем собствените си преходи. И това особено ясно личи през женския прочит на Прехода. Защото именно за жените надбягването с времето все още е по-голям проблем в нашето общество.

Изводите са от изследване на „Галъп интернешънъл“, направено по поръчка на „Жената днес“ и Institut Esthederm, и представено на конференцията „30 години. Женският прочит на Прехода и преходите“.

Оказва се, че днешното общество мечтае за избора да преживява „плавните преходи“ – да се наслаждава на стареенето, да се мъчи да живее с природния ритъм, да се възползва от времето, а не да се опитва да го надбяга.

Показателно: мерки за външния вид, които са по-бързи и забележими, но могат да бъдат и по-вредни, биха предпочели едва 9% от запитаните. Мерки, които са по-бавни и по-незабележими, но са и по-щадящи биха предпочели 64% запитаните.

Редовната употреба на козметика против стареене се приема. 45% от запитаните смятат, че това е ефективен начин да запазят младия си вид. Особено за жените, при които този дял е 58%, но също и за една трета от мъжете (32%). Здравословният начин на живот изглежда най-добрата опция за почти всички – общо 85% от участниците в допитването смятат така. Малко по-висок е делът на жените (88%), които са убедени, че стремежа към здравословен живот е ефективен метод за „надбягване с времето“. Тази мярка също е оценена като най-ефективна сред 82% от представителите на „силния“ пол. Натрапчивата естетична хирургия е навсякъде около нас, но масово не се одобрява. Само 27% приемат естетичните хирургични намеси като ефективни. Останалите са против, висок е делът и на тези, които не могат да кажат. Очаквано, жените, които по-често се подлагат на подобен тип процедури са малко по-снизходителни в отговорите си от мъжете, но и при тях негативните отговори преобладават.

В общества като нашето времето може би все още тече по-бързо за жените. Преходите, възрастите, епохите слагат по-видимия си печат именно на тях. Очакванията на обществото към тях са по-безпощадни. Все още много жени днес продължават да имат по две работни места (едното у дома). Времето е дефицитно и заплащането за жените е по-ниско. Обществото все още дава на жените по-малко време за младост, отколкото на мъжете.

Доказателство за това е и границата на привлекателността – според мъжете, една жена е привлекателна най-много до 46-годишна възраст, но един мъж – до 51. Според жените – една жена е привлекателна до 51, а един мъж – до 53. Така, общо, жените са смятани за привлекателни до 49-годишна възраст, а мъжете – до 52.

Може би и затова, жените са много по-тревожни в усещането, че винаги се надпреварват с времето – 46% от мъжете се чувстват така, но от жените – цели 56 процента.

Затова и жените, като че ли изглеждат поне малко по-убедени, че би било добре да можеш да се наслаждаваш на зрелостта и стареенето, а не да се бориш с тях (81% съгласие при мъжете и 85% при жените).

За външния вид днес се отделя най-много до половин час дневно (най-вече при мъжете – 55% от тях казват, че отделят до половин час дневно за външния си вид, но и за 46% от жените това време е достатъчно). При жените – и до един час (за 30% от жените необходимото време на ден е до 1 час). Разбира се, времето за външния вид първо расте с възрастта, а после намалява с възрастта.

Две трети от жените твърдят, че редовно отделят време за маникюр. 15% от жените смятат, че често ходят на масаж. Само 3% от жените ползват инжекции срещу бръчките по лицето си, половината от жените намират, че често правят прическата си при професионалист.

Една трета от българите приемат хранителни добавки, витамини, минерали и т.н., 8% от запитаните казват, че редовно тичат сутрин, 17% – че ходят редовно на танци, 15% – на фитнес. 55% споделят стремеж към здравословно хранене, а 24% казват, че редовно пазят диети.

Разбира се, зад част от отговорите прозира повече желание, отколкото реалност. Но и това е доказателство, че може би у нас бавно си проправя път опитът да се живее по-природно. Или както удачно някой го е нарекъл – бавно живеене. Живеем във време, в което красотата и „запазването на енергията“ на младостта възможно най-дълго са признак на възможности, на социален статус. И това се отнася във все по-голяма степен с еднаква сила и за двата пола.

gallup-international.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

five × three =