Голотата на Ренесанса
Голотата на Ренесанса

Задните части на голите изображения в Сикстинската капела били покрити, а предизвикателната „Леда“ на Леонардо била завинаги унищожена. Това, което свенливостта и цензурата ясно потвърждават е притегателната сила на великото изкуство. Както и могъщото въздействие на Ренесанса, даже чрез изобразяваната голота.

Никой не знае какво точно може да засегне и обезпокои хората. Изследователи от университета в Кеймбридж открили, че в ренесансов ръкопис, който скоро предстои да бъде изложен в музея Фицуилям, около голото тяло на Ева била нарисувана пола. Това се случило между 16 и 18 век, когато ръкописът бил притежание на високо морален собственик. За него не било от значение, че голотата на Адам и Ева е уважавана и почитана религиозна тема.

Това далеч не е единственият инцидент, в който ренесансово произведение било смятано за прекалено чувствено и провокативно. И било цензурирано и дори унищожавано. По много и различни причини произведенията на изкуството са често погубвани през вековете. Но

съществува и подозрително голяма вероятност една от тях да е именно голотата.

„Леда“ на Леонардо да Винчи

една от първите открито плътски митологични изображения в изкуството. Днес, картината е позната единствено от копия и рисунки, защото била може би умишлено унищожена от френския си собственик. „Леда и лебеда“ е особено мрачен древногръцки мит. Буквално тълкувана, това е историята на жена, която прави любов с лебед. Не само, че версията на Леонардо е завинаги заличена, но и тази на Микеланджело също е безвъзвратно загубена.

Микеланджело рисува лицето на помощника си Антонио Мини върху това на Леда и допира неговите/нейните устни до върха на лебедовия клюн. Този намек за фелацио е може би една от причините, поради които картината е унищожена. Дори и копието, което оцелява и намира място в Националната галерия на Вашингтон има противоречива история. През 19 век картината стояла скрита в кабинета на директора, защото била смятана за прекалено отвратителна, за да бъде изложена в залите.


Алегория с Венера и Купидон

Друга пикантна ренесансова картина в Националната галерия е изумителната живопис на Бронзино от 1545г. „Алегория с Венера и Купидон“, която също е цензурирана.

Върху Венера бил добавен воал, за да се приема като „достойна“, а задните части на Купидон били скрити с клонка от растение. Тези тромави допълнения датират още от 19 век. През 1958г. реставратори премахнали излишните наслагвания върху картината, за да разкрият пълния блясък на бронзиновия шедьовър.

Защо произведенията на Ренесанса били цензурирани през вековете?

Голотата на Ева в ръкописа от 1505г. ясно разкрива класическата чувственост на Ренесанса. Експлозията на плътското, чрез което Европа преоткрива красотата на голото тяло, свободата на Древна Гърция и римската мисъл се сблъсква с религиозни пробуждания, иконоборство и свещена война по време на Реформацията и Контрареформацията, като дори не споменаваме по-нататъшното лицемерие на Викторианската епоха.

Религията се обръща срещу сексуалната свобода на ренесансовото изкуство. Когато в Сикстинската капела бил видян „Страшният съд“ на Микеланджело, произведението било заклеймено, че подхожда повече за гей баня, отколкото за папска църква. Скоро след смъртта на Микеланджело бил нает художник, който да покрие с „прилична“ драперия задните части на голите изображения. Някои от тях са все още там – Ватикана и до днес не позволява на реставраторите да ги премахнат. Същото се случва и със скулптурата на възкръсналия Христос в Санта Мария сопра Минерва в Рим, върху която веднага след смъртта на Микеланджело е добавена наметка.

Всичко това е задоволително доказателство за огромната сила на великото изкуство. След толкова векове все още се намират нови противници на Ренесанса, дори и в днешни модерни дни.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви