Завещанието за Голямото щъркелово дерби

Всичко започва на Хелоуин през 1926 г. Това е денят, в който умира Чарлз Ванс Милър. Той е бил много богат адвокат и финансист от Торонто – най-известен с работата си за модернизиране на шофирането на Запад, заменяйки конете с автомобили. Всъщност, още никой не знаел, на това било началото на Голямото щъркелово дерби.

Така той успява да натрупа голямо състояние, но никога не се е женил и няма деца. И така, докато изкачвал стълбите навръх Хелоуин, 73-годишното му сърце не издържало и той умира, без да има кой да наследи богатството му. Той няма никакви близки роднини.

Единственото, което оставя след себе си е едно много странно завещание.

Милър винаги е обичал практическите шеги, затова и успява да превърне смъртта си в най-голяма шега от всички.

На седемте протестантски министри, които са подкрепили Сухият режим (забраната за производство и продажба на алкохол), Милър завещава стотици хиляди долари в пивоварната „О’Кийф“.

На някои от най-заклетите противници на конните надбягвания в Онтарио, той завещава членство в Клуба на жокеите в Онтарио. На трима местни адвокати, които са се мразели от дъното на душата си, той завещава обща ваканционна вила в Ямайка.

Но това не е нищо, в сравнение с най-странната и най-спорна клауза в завещанието на Милър: Той заявява, че останалата част от богатството му ще бъде оставена на жената в Торонто, която роди най-много деца през следващите десет години.

Така започва Голямото щъркелово дерби в Торонто.

Никой не е бил напълно сигурен какво означава това. Според някои хора, това е последната му шега, която цели да осмее провинциалния закон, забраняващ контрола върху раждаемостта.

Според други, шегата е била на гърба на абсурдната съдебна система, която би подкрепила такава нелепа воля. В един вестник, Милър бива наричан женомразец, а според други, целта на този експеримент е да покаже, че хората са готови на всичко за пари.

Ето какво обяснява адвоката и финансист Чарлз Милър в завещанието си:

„Това завещание е необичайно и капризно, защото нямам никакви подчинени или близки, и нямам задължение да оставя собственост след смъртта си – това, което ще оставя е доказателство за глупостта ми при спечелването и задържането на повече от необходимото в живота ми“.

Отначало, на хората им е било много трудно да повярват, че това дори е истина. Когато старият правен съдружник на Милър намира завещанието, отказва да повярва, че това е правен документ.

По-късно, когато става ясно, че Милър е напълно сериозен, много хора биват възмутени,

а негови далечни роднини започват да си търсят правата.

Списание TIME се притеснява, че наградата може да бъде спечелена от „умствено изостанали“ или от имигранти. А местното управление нарича дербито „фиаско“, „мошеничество“ и „най-възмутителната и отвратителна проява, случваща се в цивилизована страна“.

Същото това правителство отнема децата на семейство Диони, за да бъдат показвани като туристическа атракция, тъй като са първите оцелели петзнаци.

Правителството се опитва да свали конкурса, но не успява. Милър е бил прекалено добър адвокат и завещанието му е непоклатимо. Стига се чак до Върховният съд на Канада, който постановява, че дербито е валидно.

Точно, когато конкурсът бива официално признат, Торонто попада в ръцете на Голямата депресия. Бедността е навсякъде. Наградният фонд става фикс идея сред обществото.

В същото време, дори след смъртта си, Милър продължава да печели пари. Докато инвестициите на повечето хора се изпаряват, неговите се увеличават. Заложените от него 2 долара в планиран тунел между Детройт и Уиндзор се превръщат в стотици хиляди долари, когато тунелът отваря през 1930 г.

С наближаването на крайният срок на Голямото щъркеловото дерби, наследството на Милър се увеличава до почти 1 милион долара.

Семейство Тимлек, които са сред победителите в щъркеловото дерби / Снимка: fivethirtyeight

С приключването на конкурса, някои от най-плодовитите жени в Торонто се събират, за да си получат наградата. Това предизвиква още по-голямо противоречие и нетолерантност.

Много от майките са били от бедни семейства. Някои са рискували живота си, за да раждат много деца. Други са виждали как бебетата им умират и са били дисквалифицирани, заради това.

Една жена, Грейс Багнато, е била дисквалифицирана, защото съпругът и е бил италиански имигрант без документи. Друга майка е била дисквалифицирана, защото пет от десетте и деца са били заченати извънбрачно – това противоречи на завещанието.

В крайна сметка, след повече от една година, наградният фонд бива разделен равномерно между четири семейства. Децата им били „законни“, регистрирани и все още живи. Ани Смит, Алис Тимлек, Катлийн Нейгъл и Изобъл Маклийн са родили по 9 бебета за срока от 10 години.

Всяка майка получава по 125 000 долара (днес над 1,4 милиона долара).

Парите, които са получили са били инвестирани разумно в бизнес, ценни книжа, домове, коли и образование.

Майките и техните семейства се оттеглят от общественото мнение и хората се връщат към обикновения си живот, като постепенно забравят за цялата истерия около щъркеловото дерби…

Разбира се, това продължава само до 1945 г., когато бившият кмет на Торонто решава, че Голямото щъркеловото дерби е чудесна идея. Затова, когато умира на 93-годишна възраст, всичко започва отначало…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви