Всички знаят за античната история на Созопол. Хиляди туристи се стичат там на поклоннически туризъм заради мощите на Йоан Кръстител, открити на остров Свети Иван. Още повече са тези, които искат да видят запазени исторически артефакти на над 25 века.

Но, според археолозите, около Аполония Понтика е имало още много интересни  крепости – сателитни градове на полиса, които са му осигурявали охолния живот. А покойният вече проф. Божидар Димитров е на мнение, че в тях са живели най-богатите хора.

За това говорят находките.

Само на 2 км. северозападно от гр. Черноморец има съкровище. Вероятно не злато и сребро, но от гледна точка на археологията, а и на туризма, ранновизантийската крепост „Акра” на нос „Акин“ е истинска находка. За съжаление все още неподходяща за посещение на туристи. Не защото е недостъпна, а защото разкопките там са спрени и все още не са разкрили града, който е съществувал там в цялата му прелест.

Крепостта „Акра” е била изградена в края на V началото на VI в.при управлението на император Анастасий, в най-тясната част на носа.

Крепостта е служела за контролиране на крайбрежното корабоплаване и залива източно от пристанище „Атия” и за защита на местното население обитавало тази част на полуостров Свети Никола. Според мнението на археолози крепостта е била разрушена вследствие на земетръс. Други казват, че е била опожарена по време на аварските нашествия, а селището е разграбено в края на VI в.

От крепостта е разкрита нейната източна стена и отбранителни елементи –

правоъгълната кула, пиластър и двата бастиона, разположени в централната част на стената. Крепостта е служела като укрепление на селище, заемащо площ от 18 дка. Във вътрешността са открити каменни основи от жилищни и стопански сгради.

Те са били използвани в продължение на 1 век. Откритите монети, накити, цели и фрагментирани съдове дават една добра представа за живота на този нос през ранновизантийската епоха. Запазени са четири ритуални ями, от които са открити фрагменти от битова керамика, разлати каменни съдове, купи, тежести за стан и т.н.

Преди селището зад крепостните стени, в залива „Вромос” от западно от нос „Акра” е съществувало друго, около тържище.

Антично тържище / емпорион / при залив „ Вромос”

При проведени археологически проучвания западно от нос Акра е локализирано антично тържище (емпорион), използвано от хората на древногръцкият полис Аполония Понтийска. В селището край него е живеело смесено население от траки и елини.

Тържището е поддържало интензивни търговски отношения с останалите градове и селища по Западното Черноморско Крайбрежие и полисите в Средиземно и Егейско море. Свидетелство за това дава откритата фрагментирана керамика и амфори на дъното на залива, произхождаща от Хиос, Родос, Книд, Милет и Тасос.

Тържището е просъществувало до началото на IV в. след което, поради зачестилите варварски нашествия, селището е изоставено.

Според хипотезите на някои изследователи, част от населението е преселено на близко разположеният нос „Акра”.

За възможна причина за края на селището се счита покачването на надморското ниво на Черно море и периодичните земетресения, вследствие на което селището е залято и изоставено .

В периода 2012-2013г. екип от Националния исторически музей под ръководството на доц. д-р Иван Христов проучва крепостната стена и вътрешността на носа. След това обаче разкопките са спрени.

В момента крепостта е обрасла с растителност и неподдържана. Според местните хора, тя би могла да се превърне в емблема на Черноморец и уникална туристическа атракция, подобна на Помпей. А затрупаният под лавата Помпей се посещава от 1 млн. туристи годишно.

И това още съвсем не е всичко.

Археологическите проучвания на територията на съвременният град Черноморец доказват, че най-ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късният неолит (5400 – 5200 г. пр. Хр).

През 2008 – 2009 г. са проведени мащабни теренни археологически проучвания в м. „Аклади“, разположена на западният бряг на Созополският залив на 1,5 км югоизточно от град Черноморец до къмпинг „ Градина” . От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 70 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в от епохата на неолита (края на VI хил. пр. Хр.), халколита (V – IV хил. пр. Хр) и раннобронзовата епоха (края на III – началото на II хил. пр. Хр.).

В ями с ритуален характер от епохата на неолита са открити множество керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда, статуетки на „ Богинята майка „ и глинена култова пластика.

За това, че

в района на съвременният град Черноморец е съществувал един от най-ранните и най-богатите металургични центрове в Югоизточна Европа,

свидетелстват откритите в епохата на халколита парчета от полиметални руди, каменни оръдия на труда и глинени предмети и съоръжения за първична обработка, както и медни шила, свидетелстващи за един начален етап на развитие на рудодобива и обработката на метал през този период, което през следващите периоди на бронзовата и желязната епоха и по-късно в историята на Западното Черноморско крайбрежие, ще се превърне в един от водещите стопански отрасли, който ще разшири търговските контакти с други презморски страни.

Ранновизантийска крепост при полуостров “ Хрисосотира „

Крепостта е изградена в западната част на Созополският залив при нос Хрисосотира (дн. м. „ Червенка„) през V век вследствие на интензивните готски нашествия от север върху основите на антично, сателитно на Аполония Понтийска селище. При проведените археологически разкопки са проучени три кули, детайли от крепостната стена, двураменна стълба и 5 сгради от ранновизантийският период.

Изцяло е проучена западната крепостна стена, двураменна стълба, 5 сгради от ранновизантийския период.

Крепостта функционира до първата половина на VII в ., когато е разрушена и изоставена, вследствие на нашествията на авари и славяни. Крепостта е най-голямата и запазена крайбрежна крепост за периода на късната античност в целият Бургаски залив. Крепостта е паметник на културата с национално значение.

През Средновековието тук е съществувал, според мнението на някои специалисти, средновековният манастир „ Свети Николай – покровител на бедните“, около който се основава и развива и село „ Свети Никола (дн. Черноморец).

Най-новото откритие е базиликата на нос Червенка

Най-голямата базилика на Балканите откриха археолозите на нос Червенка през 2016г. Находката е открита от проф.Иван Христов, който работи по линия на НИМ и беше ръководител и на разкопките на „Акра“. Става въпрос за голям строеж от късноримска епоха. Строена е при император Юстиниан Велики в средата на VI век и трябва да е висока 70 метра и широка 40 метра – т.е. по-широка от Голямата Базилика в Плиска. Според археолозите това е най-голямата базилика на Балканския полуостров.

Крепостта на нос Червенка е най-голямата, откривана до сега у нас.

Тя е на площ от 63 дка, докато останалите са били на около 20-25 дка. Целият полуостров е обграден от мощна крепостна стена. Там бяха открити и останки на огромна отбранителна кула на входа на крепостта. Кулата е с необичайно големи размери – 6 на 5 метра и показва, че градът е бил граден с много пари.

За последен път крепостните стени на полуостров Червенка са използувани от руския флот при войната 1828-1829 г. Руснаците си устройват база и приемат в нея десетки хиляди българи от Странджа и Тракия, които с корабите са откарани да заселят Бесарабия, Таврия и Крим.

Според покойния проф. Божидар Димитров, в древността по тези земи са живеели най-богатите хора и крепостите са показвали мощ и власт.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви