Екатерина Капрова

Дискретно се опитвах да запазя учтиво мълчание по време на цялата предизборна кампания. За да не навредя на някой, който се опитва честно да спечели доверието на избирателите. Стискайки зъби гледах в социалната мрежа как се плюят кандидати, които ще решават как ще живеем през следващите 4 години. Грозничко беше, но някак в рамките на допустимото. Пропусках покрай погледа си безкрайните агитации на познати и непознати за тяхната партия или кандидат. Казвах си: и това ще мине, пак ще бъдем нормални.

Преглътнах билбордовете на хора, които са чести клиенти на съдебната система.

Слушах обещания, които няма как да се изпълнят, гледах безброни ръкостискания и фалшиви усмивки, усмихвах се скептично на тави с кебабчета и вино със снимки на кандидати на етикетите, отказвах запалки с партийни надписи. Казвах си: всичко това е лош вкус, но все пак е позволено.

В последната седмица обаче нещата станаха твърде грозни, дори и за закоравялата ми журналистическа душа.

Тролове завладяха фейсбук. Не издържаха до край да се мазнят и да предлагат. Несъществуващи хора с фалшиви профили започнаха да обиждат и заплашват избирателите. Даже аз, която с нищо, никога, не съм показвала партийна принадлежност, получих съмнителни обещания за неестествени любовни приключения.

Спомних си как това правеше един известен подземен бос с анатомичен прякор, който подвикваше на свидетелка срещу него в съда: Много те харесвам, искам да правя любов с теб, нали знаеш! Долу-горе същото обяснение получих и аз. Чух, че не съм единствена.

Ами така е.

Много от кандидатите за нещо си на тези избори предпочетоха да водят кампания през социалните мрежи, вместо да се доверят на професионализма на медиите и на ПР специалисти. А всички знаем опасностите от това. Не е ясно кой стои зад имената и снимките, не е ясно кой те заплашва или обижда, така че, няма от кого да се оплачеш.

Само искам да ви кажа: Не ме е страх.

Ще потраем още няколко дни. Само се надявам това да свърши на 27 октомври и след това няма да имаме кметове и общински съветници, които ще управляват като мутрите през 90-те – със страх и плащане. Аз лично искам да ме управляват хора, които не се срамуват от физиономиите си и казват високо и ясно мнението си. А дали ще ми хареса, това е мой проблем.

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви