Диводороден оксид - ужасната опасност

Основна съставка на киселинния дъжд , ускорител на корозията и ръждясването на метали, често срещана в тумори у онкологични пациенти, част от механизма на парниковия ефект, смъртоносен, ако се вдиша, а при определени условия е способен да причини и ужасни изгаряния. Без цвят, без мирис и без вкус – диводороден оксид е причина за смъртта на хиляди хора всяка година.

Ако манипулираме гледната точка и се фокусираме само върху негативите, можем да изкараме всичко да изглежда лошо, вредно, пагубно. Дори нещо толкова жизненоважно за всички живи същества като водата, съставена от

два водородни атома и един кислороден атом – това е диводороден оксид.

И благодарение на няколко хитри хора в различни момента през последните няколко десетилетия, става точно това.

Една от първите изкуствено създадени паники около водата, която включва ползването на малко известното й химично наименование „ диводороден оксид “, започва на 1 април 1983 в Durand Express, седмичен вестник в Мичиган. Отпечатаната в него статия предупреждава широката общественост, че вдишването на този химикал „почти винаги води до смърт“. И че „изпаренията му причиняват мехури на кожата, които също могат да доведат до смърт, ако са повече по тялото“. В края на текста обаче се разкрива, че въпросният химикал всъщност е само вода.

С появата на интернет хората с една идея повече познания по химия продължават да взимат на подбив по-незапознатите. Както през 1994 г., когато група шегаджии започват привидно сериозна дискусия онлайн за опасностите от диводороден оксид. Една от първите фалшиви организации, която е наречена Коалиция за забрана на диводородния оксид, се формира от студенти от Университета в Калифорния в Санта Круз през 1989.

Част от ранните аргументи срещу „вредоносната“ вода са:

„Милиони литри от този химикал са пръскани върху плодовете и зеленчуците ни.

Бихте ли искали децата ви да ги консумират?“ Тя е „невидим убиец“, който „се намира в почти всеки поток, езеро или резервоар в страната“. А военноморския флот на САЩ „създава машини за милиарди долари, с които да я контролира и използва по време на война“. Също така „изследователски бази получават тонове от химикала посредством сложна подземна мрежа за дистрибуцията му“.

Тези ранни предупреждения за пагубния ефект на „зловредната химия“ също подчертават, че тя се използва и „в промишлеността за разтворител и охлаждаща течност… под най-различни форми в изследвания върху животни… при разпространение на пестициди… като неразделна част от работата на атомните електроцентрали“. Също така се подчертава способността й да уврежда бетона, да предизвиква ерозия в околната среда, да пречи на работата на автомобилните спирачки. Но все пак се използва „като огнезащитен и огнепотушаващ агент“ и „като добавка към много храни“.

Сега подобно нещо ни се струва забавно и находчиво. Но по онова време мнозина остават искрено ужасени. Всъщност една от тези шеги, спретната през 1997, е била толкова убедителна, че

четиримата тийнейджъри зад нея са арестувани и са им повдигнати криминални обвинения.

Младежите на възраст между 14 и 16 години раздават листовки в квартала Вили Хайтс малко извън Питсбърг, Пенсилвания. И предупреждават за множеството опасности, които крие диводородния оксид. Например – че причинява тежка хидратация, често уриниране и дори може да доведе до смърт“. Те дават и телефон за спешна помощ, който се оказва, че всъщност пренасочва обаждането към секс телефон. В листовката се посочва още и конкретен човек като „здравният инспектор“, отговорен за оплаквания от оксида. Но написаното име всъщност е на бащата на техен съученик.

„Инспекторът“ получава няколко обаждания от стреснати граждани, някои от които дори му се ядосват. И той от своя страна звъни в полицията. Младежите са идентифицирани след като казват какво са направили на сина на „инспектора“. В крайна сметка обвиненията им са свалени. Но ги задължават да вървят от врата на врата из квартала и да се извиняват лично на всеки.

Също така, през 1997, Нейтън Зонър, 14-годишен ученик от Прогимназия Ийгъл Рок в Айдахо фолс, Айдахо, като част от научен проект със заглавие „Колко лековерни сме всъщност?“ представя пред 50 от съучениците си „опасностите“ на диводородния оксид и след това ги кани да се присъединят към него в усилията му да забрани веществото. В крайна сметка 43 от тях подписват петицията му.

Освен обикновени граждани и ученици, понякога на въдицата се хващат и държавни служители. През март 2004 градският съвет на Алисо Виехо, Калифорния, планира да въведе забрана на стиропорените чаши, заради „грижа за околната среда… [срещу] опасността, свързана с диводородния оксид, който е описан като химикал, ползван при произвеждането на стиропорените чаши, който застрашава човешкото здраве и безопасност“. Преди забраната да бъде гласувана, проектонаредбата е изтеглена, а за гафа е обвинен „един от новите юристи, който е направил лошо проучване“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви