Българското правителство започва да работи по идеята да се въведе такса за водата, подобна на „задължения към обществото“, която сега плащат битовите и фирмените клиенти на ЕРП-тата, научи Economic.bg.

Става въпрос за твърда компонента в крайната цена на водата за абонатите.

Това ще е една от идеите, които ще се обсъждат по време на подготвената за следващите дни среща на представители на ръководствата на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Българската асоциация по водите (БАВ) и други институции и организации.

Тя се организира по нареждане на вицепремиера Томислав Дончев. Мисли се и за провеждане на голям обществен форум по темата веднага след местните избори. Най-важното, което в най-близко време трябва да се случи във ВиК сектора, е

да се вкара „твърда компонента“ в цената на водата.

Това коментира за Economic.bg инж. Иван Иванов, председател на Управителния съвет на БАВ. Причината е, че, например, голяма част от разходите на ВиК операторите, особено в малките общини, са абсолютно невъзвръщаеми. А авариите в такива региони са чести не само поради старата инфраструктура, но поради неравномерността на налягането в нея вследствие на малкото потребление.

Сега ВиК операторите фактурират изразходваната вода и внасят ДДС върху сумите в законния срок, но много клиенти плащат сметките си със закъснение,

нерядко дори от по няколко месеца. Като цяло въвеждането на твърда компонента в цената на водата би трябвало да позволи на ВиК дружествата да планират по-добре разходите си за в бъдеще. Причината е, че сега в бизнес плановете не е позволено да се залага увеличаването на разходите заради поскъпването на тока, въпреки че всяка година на 1 юли КЕВР определя нови, обикновено по-високи цени на електроенергията и свързаните с нея услуги, като достъп, пренос, разпределение и дори на специалната цена „задължения към обществото“.

Затова всичките тези „удари под кръста“, като повишения на цените на енергоносителите и пр., трябва да бъдат посрещани от ВиК операторите чрез залагането и реализирането на нови икономии, смятат от асоциацията. Да се отнеме правото на общините да съгласуват бизнес плановете на ВиК дружествата в раздела „цена“, а само по целесъобразността на заложените в тях инвестиционни предложения. Това ще е друга тема, която ще се обсъжда на предстоящата среща.

Определянето на цената на водата трябва да остане работа само и единствено на независимия регулаторен орган.

Причината за това предложение е, че поради некомпетентност общините блокират с години приемането на бизнес плановете и на новите цени на водата, а оттам – и инвестициите в регионите. До Коледа би трябвало да бъде изчистена концепцията какво да бъде включено в новия закон, а самият нормативен акт да влезе за обсъждане през следващата есенна сесия на парламента.

Очаква се с приемането му регулирането на водния сектор да бъде извадено от правомощията на КЕВР и да бъде прехвърлен на отделен орган с цел повишаване на неговата ефективност.

По инициатива на КНСБ пък за четвъртък е насрочена срещата, на която ще бъдат обсъждани възможностите за увеличаване на заплатите на служителите във ВиК сектора в България. Проблемът с доходите на работещите в бранша наистина е изключително сериозен, тъй като средните заплати там се движат в диапазона 600-700 лв., което пък създава условия за непрекъснат натиск върху ръководствата на ВиК операторите у нас в две посоки.

От една страна служителите настояват за увеличение на заплатите и след като дълго време не го получават – напускат работа основно в посока към частните строителни компании.

От друга страна социалната политика на сегашното правителство залага поетапно увеличение на минималната работна заплата, в резултат на което само след 1-2 години тя ще се изравни със средните възнаграждения във ВиК сектора. В същото време прословутите 5-годишните бизнес планове на операторите масово залагат символично увеличение на заплащането в дружествата от 2-3%, и то – върху ниската база от 600-700 лв., което едва покрива ръста на инфлацията за периода.

В същото време в енергийния сектор заплащането е неколкократно по-високо, въпреки че дейността и на двата сектора се регулират от КЕВР.

Комисията посочват като аргумент срещу по-бързото повишаване на заплащането във ВиК сектора необходимостта от „оптимизирането“ му, което, преведено, означава съкращаването на разходи, включително и за персонал. За да се стигне до намаляване на персонала до общоприетите в страните от ЕС нива, са необходими инвестиции в иновативни решения, за да бъдат заменени съответния брой хора с техника. Нещо, което държавният регулатор винаги се стреми максимално да орязва, за да не се отразява повече от „социално допустимото“ върху цените на водата за населението. Всичко това показва, че разговорите на срещата в четвъртък няма да са никак леки.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви