Криза за жени и масови убийства в древна Европа

Многобройни археологически находки свидетелстват, че преди около 7000 години териториите на Централна Европа преминават през период на сериозна криза. А земеделските общности, живели по това време в южните земи на съвременен Пфалц, са имали собствен смъртоносен ритуал, пише Флориан Щарк в статия за „Ди велт“.

Дали войната „всички срещу всички“ е част от човешката ДНК, или в процеса на развитието си homo sapiens се е научил „да урежда“ конфликтите си по ненасилствен начин? Така или иначе, скорошни археологически находки от Пфалц, Германия, ни карат да се замислим върху валидността на тезата на френския философ Жан-Жак Русо, описал някога първобитното състояние на човешкото щастие. По време на разкопки, които провеждат от 1996 година насам край селцето Херксхайм близо до Ландау, археолозите са открили множество артефакти, които са свидетелства за изключително жестоките нрави от далечното минало. Става дума за фрагменти от скелети на стотици хора, убити преди около 7 000 години.

Телевизионният канал ZDF е посветил на трактовките на тези находки и историческите събития, с които биха могли да бъдат свързани, документалният филм „Местопрестъплението: каменната епоха“. Защото Херксхайм не е единственото подобно място. През последните години учените на много места в Централна Европа откриват следи от масови убийства и находките им свидетелстват, че в края на каменната епоха

животът в Европа не е бил нито тих, нито мирен, а точно обратно.

Например, близо до град Халберщат в Саксония-Анхалт през 2013 година учените откриват плитък масов гроб с останките на между 9 и 11 човека. Изследванията на черепите на тези хора показват, че всички са убити с удар отзад по главата. Археолозите освен това обръщат внимание на още един аспект на находката: сред костните останки няма такива на млади жени.

Подобни погребения са открити в село Талхайм, окръг Хайлброн (останките на 34 човека), в Килианщедтен, окръг Майн-Кинциг (26 човека) и Шлетце в Долна Австрия (около 200 човека). На практика никъде в тези находки археолозите не срещат останки на млади жени в детеродна възраст. Очевидно е, че именно те са били голямата плячка за нападателите, при които не са достигали жени или просто целенасочено са искали да навредят на атакуваните племенни групи, смята археологът Харалд Мелер, директор на Музея по първобитна история на провинция Саксония-Анхалт в град Хале.

Малкият брой на жените е само един от симптомите на криза, сполетяла значителна част от континента преди около 7 000 години. Приблизително около 500 години по-рано „неолитната революция“ достига до Централна Европа. Когато около 9000 г. пр.н.е. хората се научават да опитомяват животни и да отглеждат земеделски култури от типа на пшеницата и ечемика – тоест, изнамират нов начин да се сдобиват с хранителни ресурси – в Близкия Изток това се превръща в радикален културен преврат. Хората започват да водят уседнал живот и се научават да произвеждат керамични съдове, да строят кладенци и домове.

Благодарение на „неолитизацията“

хората започват да усвояват нови територии,

следвайки теченията на реките, които ги отвеждат все по-далеч на север. Когато стигат до Централна Европа, първите земеделци засяват плодородните терени край реките. Заради характерните мотиви, с които украсяват глинените си съдове, тези хора днес наричаме представители на културата на шнуровата керамика.

Учените вече разполагат с генетичния профил на тези мигранти, пристигнали от Анадола. Археологическите находки показват, че те рядко са се смесвали с ловците-събирачи, обитавали по същото време все още слабо населените територии в региона. Фактът, че в поселенията на представителите на шнуровата керамика са открити заострени по особен начин наконечници на стрели, дава на учените правото да предполагат, че между групите – земеделски общности и племена на ловци-събирачи – все пак са съществували търговски взаимоотношения. А висококачествените остриета, вероятно, са били ценна стока, която са купували и продавали племената, живеещи на големи разстояния едно от друго.

Всъщност, вероятно някъде около 5100 г. пр.н.е. това мирно съвместно съществуване изчезва. Харалд Мелер е убеден, че е започнала истинска война: останките от древни хора, открити в австрийския Шлетце, носят всички признаци на насилствена смърт. Освен това, по мнение на учения, жертвите не са били погребани, за което, в частност, свидетелстват следите от глозгане от животни, запазили се по костите. В същото време, не може да се твърди с абсолютна сигурност, че нападнатите хора са били и победените жертви. Анализи на съотношението на изотопи на стронция в скелетните останки, открити в Халберщат, показва, че тези хора са дошли от други региони. Казано по друг начин,

нападателите са били убити от нападнатите.

Същият конфликт се случва и в Херксхайм, макар и в по-различни мащаби. Учените предполагат, че на това място в течение на около 50 години са извършвани многобройни кървави жертвоприношения, в резултат на което не по-малко от 1000 души са загубили живота си.

Числата говорят сами за себе си: това е място, отредено за извършването на култови жертвоприношения, защото в намиращото се недалеч поселение на представителите на шнуровата керамика просто не са живели толкова много на брой хора. На това място, в южните райони на съвременен Пфалц, са довеждани хора от различни региони с една единствена цел – да бъдат пренесени в жертва точно там. След убийствата телата са били разчленявани. Месото грижливо е отделяно от костите и според антрополозите, това е красноречиво доказателство, че местните жители са практикували канибализъм. Черепите са отделяни от скелетите с точен удар, за да може впоследствие да бъдат използвани като съдове за провеждането на ритуали и церемонии, които засега остават неразгадани от археолозите.

Обаче, кой кого е убивал? Предположенията са, че след пристигането на представителите на шнуровата керамика, местните ловци-събирачи са напуснали своите територии и са се преселили на запад и север. Вече на новите си местообитания те започват да използват т.нар. „неолитен багаж“: в частност, техните керамични съдове имат характерна камбановидна форма. А техните прародители около 5000 г. пр.н.е. се връщат на юг.

Около 5000 г. пр.н.е., тоест в края на късния неолит, се появяват

многобройни признаци за голяма криза в Европа.

Топлият дотогава климат е заменен с резки сезонни колебания – горещи лета, след които следват студени и влажни зимни месеци. Заради лошите реколти започва борба между различните племена, които трябва да поделят все по-малко ресурси. Битката се води и в полето на първобитните религиозни вярвания.

В случая със събитията в Херксхайм, действащите лица очевидно са „шнурови керамисти“, дошли от далеч, защото именно с това място е свързан някакъв култ. Анализите на изотопите на стронция показват, че техни жертви са мигранти от планинските региони, тоест, те принадлежат към друга група от населението, която е с друг произход и води различен начин на живот. Някои автори, обаче, изразява скептицизма си по отношение на това, че в Херксхайм са имали място канибалски практики. Според тях, по-скоро става дума за някакъв култ, който разглежда принасянето на хора в жертва като „превръщането“ им в обекти.

Каквато и да е истината, много от фактите показват, че този „сблъсък на култури“ сериозно е повлиял на региона в края на каменната епоха. „Неолитната революция“ обаче не се е състояла напразно: дори и ако е имало периоди на тежки кризи (лоши реколти, гранични конфликти, епидемии), и жертва на кризите да са ставали цели племена, неолитните „европейци“ са спечелили от уседналия начин на живот и заниманията със земеделие.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви