Екатерина Капрова

С всеки ден се приближаваме към рая на детския свят, описан в „Пипи Дългото Чорапче“ – децата да не ходят на училище, да ядат бонбони по цял ден, а възрастните да им изпълняват желанията. Погледнато от гледната точка на децата, това изглежда супер – никакви задължения, само права да правят каквото си поискат.

Сега Шотландия забранила децата да се шляпват по дупето.

Аз съм родител, който никога не е бил или наказвал детето си. Слава Богу, справих се с възпитанието му с разговори и обяснения. Това обаче изисква абсолютна честност с детето и смелостта да споделиш с него нещата, които би могъл да научи от улицата. Стана добър и възпитан човек.

Моят баща ме е удрял само веднъж по дупето и ми е дърпал ухото. Веднъж. Обаче за цял живот запомних, че трябва да уважаваш хората и да се съобразяваш с тях. Така че, здравословно и възпитателно ли е да плеснеш детето и да го накажеш, когато прави бели, или да го оставиш да прави каквото си иска, с надеждата, че само ще намери пътя?

Разбира се, че като човек и журналист съм против насилието над деца, казвам насилие, а не дърпане на ухото.

Като родител и като наблюдател на поведението на тийнейджъри, съм убедена, че децата се нуждаят от респект. Не знам дали това непременно трябва да са шамари, но трябва да има нещо, което да „ги вкарва в пътя“ грубо казано. Факт е, че родителите са заети по цял ден, за да осигурят прехраната на семейството. Като това не включва само бял хляб и сирене, защото изискванията на младите хора са много по-големи. И така, оставени на „самотек“, с новата стратегия за детето, те си представят, че имат само права. А родителите са изправени пред заплахата да се озоват в затвора, ако не пуснат отрочето си на дискотека до среднощ, или не му купят най-новият айфон.

Ето защо смятам, че дърпането на ухото не е насилие над децата, а метод, макар и спорен за някои, на възпитание.

В днешни времена, когато материалното е над духовното, над семейните връзки и дори над чувствата, може да се измисли и друг начин на наказание – отнемане на телефона например. Дали е ефективно? Едва ли.

По нашите ширини от край време здравословният бой е приет за основен подход за възпитание на децата. Защото май нищо друго не оказва положително влияние. Да, да, знам, че нежната и крехка психика на младежите е ранима. Казвам „младежите“, защото

ако на някой му хрумне да шамари 2-годишно дете, той е изрод.

Но какво да направим с 16-годишните, които чупят детски люлки, нападат възрастни хора, посягат на живота и здравето на други деца и т.н. Да си поговорим с тях? Кой, някой възрастен ли? Че те всички са кретени и никой не разбира сложната им душевност!

„Ма бой, ве!“, както казва един приятел. То пък как да удариш един двуметров юноша с наболи мустачки, който надува чалгата в автобуса и те гледа лошо под качулката: „Кво искаш, ма лельо?“ Ами искам да ти шибна един шамар! Няма да го направя, разбира се, и не защото ще ме арестуват, а защото аз съм възпитана по друг начин.

Жалко е, че твоите родители не са се погрижили докато е било време да ти набият в главата / по какъвто и да е начин /, че доброто възпитание и образованието са нещата, които създават доброто общество.

Защото, криво разбирайки свободата и правата си, много младежи решават, че не е нужно да ходят на училище. А и да ходат, учителите / може би и с право / смятат, че не е тяхна работа да възпитават отрочетата ни, а само да ги учат на важните неща. И тези наши любими, крехки, наследници смятат, че могат да си „разиграват коня“ дори и в училище и даже да се държат унизително с учителите си.

Я сега си сложете ръката на сърцето и кажете: Можеше ли да отговаряш на учителите преди 30 години?

Или на баща си, на майка си? На някой възрастен изобщо? Какво стана? Нали това са нашите деца, ние сме ги възпитавали? И сега ни се качват на главата. А какви ще бъдат техните деца? Не ми се мисли.

И ако нещата продължават така – да ги оставим да се развиват сами, без контрол, без респект, без правила, без рестрикции, ще се пръкнат едни Грети, дето ще ни крещят по улиците за правата си, ще настояват за привилегии, ще изискват да правим каквото им харесва, ще ни вменяват чувство за вина, че не сме им осигурили детство, ще размахват пръст на майка си и баща си. И ще очакват някой друг да работи вместо тях, защото те нямат да имат нито знания, нито умения да създадат каквото и да е / защото не са смятали за нужно да учат, а пък задължение на родителите им е да ги хранят и да им осигуряват благата, на които имат право /.

А може и те да започнат да ни бият за наказание, че не сме добри родители.

Аз пък искам стратегия за защита на родителите! В която да са описани правата ни, както и задълженията и на децата.

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви