Желязната маска

Историята е пълна с мистерии, чийто отговор едва ли някога ще бъде разбран. С времето става все по-трудно и дори невъзможно да бъде открит истински и достоверен отговор за тях. Една такава тайна на историята е историята на мъжа с желязната маска, дала сюжет на много романи и филми.

Личността на мъжа, зад желязната маска и какво е сторил,

за да заслужи тази съдба, се превръщат в една от най-любопитните загадки на историята. Тя е създала множество теории и конспирации. Самата история постепенно придобива размерите на мит, като при всяко нейно преразказване се добавят нови и нови подробности.

Началото на мистерията е поставено още през 1687 г. Тогава във Франция се появяват слухове за мъж, затворен по лична заповед на Луи XIV. Неговата самоличност е неустановена, тъй като е принуден да носи желязна маска.

В апокрифен ръкопис се споменава за прехвърлянето на затворник в крепостта на остров Света Маргарита край бреговете на Кан в южна Франция. Негов надзирател е офицерът мускетар Бенин Доверн дьо Сен-Мар. Той е доверено лице на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на войната на Луи XIV. Както пазача, така и неговият затворник преди това са живели в различни крепости в Алпите.

Когато Сен-Мар бива посочен за управител на Бастилията, той води със себе си и мистериозния си затворник. Служител на крепостта по-късно си спомня за случая в мемоарите си колко бил изненадан от назначението на новия началник и от неговия „придружител“. Бил никога не говорещ, с лице, скрито зад маска, и чието име никога не било назовано.

В Бастилията пребиваването на затворника е държано в строга тайна.

А единственият човек, който го виждал, бил неговият стар тъмничар. На мъжа било забранено да говори с друг освен с тъмничаря. И то – само за физиологични нужди като храна и евентуалните проблеми със здравето. Освен това той нямал право да казва името си под заплаха, че ще бъде екзекутиран.

Когато на 19 ноември 1703 г. мистериозният затворник умира, той е погребан под фалшивото име г-н Дьо Маршиел.

„Споменът за този маскиран затворник е останал дълго в паметта на офицерите, войниците и прислужниците. И на известен брой свидетели, които лично са го видели да пресича двора на път за църковната служба. След като е починал, са изгорени всички негови вещи – бельо, дрехи, дюшеци, завивки. Изстъргани и пребоядисани са стените в стаята му. Сменени са железните решетки и са заличени всички следи от престоя му там. Това е направено от страх да не е скрил някакъв знак, който да разкрие самоличността му“. Това отбелязва отец Грифе в своя трактат „За различните видове доказателства, които позволяват да се установи истината в историята“.

Теориите за това кой стои зад желязната маска

След смъртта на затворника, историята за това кой може да е бил той заживява свой собствен живот. Множество са предположенията кой е човекът, наказан по този особено жесток начин. По темата са писали Волтер, Александър Дюма и редица други.

Според Волтер желязната маска е носена от незаконния по-голям брат на Луи XIV. Волтер пише във „Векът на Луи XIV“, че към затворника се отнасяли с изключителен респект. Свирели му в килията и му доставяли бельо от най-фина дантела.

Според „Тайните мемоари за историята на Персия“, описваща политически интриги и реални личности от двора на Луи XIV, като действието само е пренесено в Персия, а имената са сменени, затворникът е граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума. Но според книгата, че той е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Александър Дюма-баща също описва мистериозния случай в книгата си „Виконт дьо Бражелон“. Според него зад маската стои братът близнак на Луи XIV. Тази книга е и основата за холивудската продукция с Леонардо ди Каприо, която обаче доста фриволно разглежда романа.

Едно от предположенията поставя зад маската писателя Жан-Батист Поклен – Молиер. Тази теория така и обаче не придобива особена сила. Писателят умира няколко години, преди слуховете въобще да започнат.

Според някои мистериозният затворник е Д’Артанян –

реалната личност Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор, граф д’Артанян, която по-късно става основа за популярния герой на Александър Дюма-баща в известната трилогия за мускетарите.

Според привържениците на тази теория граф Д`Артанян не бил загинал при Маастрихт през 1673 г., а е бил само ранен и е отведен в Пинероло с маска, за да не бъде разпознат от мускетарите, охраняващи крепостта. При нея също има обаче сериозни съмнения доколко въобще е вярна и не е ли по-скоро плод на твърде много конспирации.

Съществува и тезата, че зад маската е скрит Никола Фуке, сюринтендант по финансовите въпроси на Луи XIV, заточен в Пинероло през 1665 г. и официално починал там на 65-годишна възраст през 1680 г. – цели 23 години преди смъртта на Желязната маска. Според тази хипотеза смъртта на Фуке през 1680 г. е инсценирана от Жан-Батист Колбер, който се боял, че Фуке е на път на получи амнистия и да се върне на политическата сцена.

Последните версии

В новата си книга „В търсене на мъжа зад желязната маска: Историческа детективска история“, университетският професор по история Пол Сонино твърди, че тайнственият затворник всъщност не е брат на крал Луи XIV, а слугата на ковчежника на кардинал Мазарини – Йосташ Доже.

Френският министър е бил твърде богат и корумпиран. Явно Доже е знаел прекалено много тайни, което е довело до ареста му през 1669 г. Бил е прехвърлян в няколко затвора, включително Бастилията, като му е било забранено да разкрива самоличността си пред когото и да било. Маската му всъщност била кадифена, а не желязна.

„Когато е бил арестуван, Доже е бил информиран, че ако каже името си на някого, веднага ще бъде екзекутиран“, коментира авторът на книгата, като допълва, че историците не са успели да разкрият истинската история зад митовете, защото са търсели много по-прости факти, докато реалността е далеч по-объркана.

А Жан-Кристиан Птифис /френски писател, учен, изследовател, специалист по история на Франция от ХVІІ в./ пише: „Заслугата на британския писател Джон Нун се явява подкрепянето с аргументи на изказаната преди време от мен хипотеза за ролята на Сен Мар във формирането на мита. „Маската, която носил Данже (Доже), – пише той, – имала цел

да скрие не това, кой е бил, а кой не е бил.

Той не е бил маршал на Франция, нито председател на парламента. Той не е бил Ричард Кромуел, нито херцог Бофор. Сам по себе си той не се явява значителен човек, но за имиджа на своя надзирател трябвало да изглежда, че той е такъв.““

Авторът съвсем аргументирано на базата на аналогични случаи доказва, че казусът на Желязната маска не е нещо изключително за епохата, включително и мерките, които са взети за изолацията му, а на базата на сумите отпускани за издръжката му се вижда, че не е бил с благородно потекло. Сам по себе си този случай, както отбелязах, не е бил нещо изключително за епохата, но за превръщането му в мит голямо значение има и егото на Сен Мар, под чието попечителство са били такива знатни особи като Фуке, Лозьон и Матиоли (нищо чудно, че години по-късно, след смъртта на Фуке и освобождаването на Лозьон, като най значим подопечен на Сен Мар в паметта на аристокрацията е останал Матиоли, от тук до идентифицирането му с маскирания затворник има само една крачка направена в Бастилията отново от Сен Мар).

Показани са редица случаи, в които, за да си придаде важност, Сен Мар сам пуска слухове за поверения му затворник, или се възползва от вече съществуващи, подкрепяйки ги с намеци. Тази игра на Сен Мар продължава с десетилетия и може би е признак на някаква патология. При назначаването му за управител на Бастилията инициативата за преместването на тайнствения затворник излиза от него, т. е. към тази дата маскирания не представлява интерес за властите и може би никога нямаше да чуем за него, ако надзирателя не бе настоял да го вземе със себе си.

Окончателен отговор на загадката няма и до днес.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви