Два мечока се заврели в една дупка да спят зимен сън, ама нещо не ги хваща съня и единият казал:
– Гоше, така и така не можем да спим, дай да се оправим.
Другият се навил, оправили се, обаче ги видял Зайо. Първият мечок се стреснал:
– Гоше, дай да го хванем тоя, щото каквото е дрънкало, цялата гора ще разбере.
Хукнали да го гонят през цялата гора и накрая Зайо се хвърлил в някаква река.

Първият мечок тръгнал да бърка във водата, обаче хванал някаква риба. Извадил рибока, изгледал го.
А рибокът казал:
– Пусни ме, бе пед*раст.

 

 

 

Заекът седи на брега на езерото и пафка козче. Излиза от водата бобърът:
– Зайо, какво правиш?
– Пафкам трева, Бобър!
– Ееее, яко, дай да си дръпна и аз!
– ОК, Бобър, ама знайш ли кво – дръпни си хубаво, гмурни се, изплувай еее там до другия бряг и там издишай, да те резне хубавичко…
– Добре, Зайо, точно така ще направя!
Дръпва бобърът яко, гмурва се, изплува на другия бряг, издиша – кеф. Гледа, на ония бряг седи хипопотамът:
– Оооо, Бобър, кво стаа?
– Трева, Хипо, страшно яка!
– Ехаа, я дай да дръпна и аз!
– Не е тука, Хипо, на другия бряг, при Зайо е.
– Аааа, и аз отивам!
Гмурка се хипопотамът, отива към другия бряг. Там заекът вече яко се наковал, лежи размазан и зяпа водата. От езерото се подава хипопотамът. Заекът го вижда, очите му се разширяват от ужас, скача и почва да крещи:
– Бобър, кво правиш, бе – издишай, копеле, издишай!

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви