На 5-ти октомври бургаският писател и журналист Слави Томов ще представи „Управляването на себе си и на другите“ на Мишел Фуко, /Що е Parrêsia?/ в Дома на писателя от 18.00 часа.

Мишел Фуко (на френски: Michel Foucault), роден като Пол-Мишел Фуко (Paul-Michel Foucault) (15 октомври 1926 в Поатие – 25 юни 1984 в Париж), е френски философ, социолог, историк, създател на теорията за „археология на знанието“. Имал е професура в Колеж дьо Франс с определение в титлата „История на системите на мисълта“, преподавал е също в САЩ – в Университета на Бъфало и в Калифорнийския университет в Бъркли.

Фуко е известен най-вече със своите критически изследвания на социалните институции, особено психиатрия, медицина, хуманитарни науки, системи на затвор, като и с неговата работа върху история на човешката сексуалност. Неговите изследвания върху властта, отношенията във властта, знанието и дискурса са широко обсъждани.

През 60-те години Фуко е асоцииран със структурализма – течение, от което той се дистанцира.

Той отрича постструктуралистките и постмодернистки етикети, които често по-късно са му прикачвали, като е предпочитал да се класифицира неговата мисъл като критическа история на модерността, произлизаща от Имануел Кант. Фуко е в частност повлиян от творчеството на Ницше, неговата „ген еалогия на знанието“ е с директни алюзии към Ницшевата генеалогия на морала. В късно интервю съвсем конкретно заявява: „Аз съм ницшеанец“ [3]. През 2007 г. Фуко е посочен като най-цитирания интелектуалец в хуманитарните науки от Наръчника за висше образование на в. „Таймс“.

„Лекциите са въведение в изследването на понятието parresia. Фуко оригинално чете образци от античното наследство, но в регистъра на СМЕЛОСТТА ДА СЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА, и то с поемане на риск, който може да стигне до риска за собствения живот. Това се оказва забравеното етическо основание на демокрацията, постепенно преобразувало се в обръщане към душата на владетеля и набелязало пътищата на духовното наставляване.

През кристално разпоредените отношения между философия, политика, реторика, истина, демокрация, общ интерес Фуко предлага една нова модалност за правене на история на философията. Но също нахвърля фигура на философа и философията, в която разпознаваме него самия: като тръгва от легендарния текст на Кант за Просвещението, той показва нашето, но и собственото си вписване в онова, което нарича философска модерност. И никъде другаде не е обглеждал така ясно собствената си работа през годините, както тук.

Курсът лекции от 1982-1983 г. е първата част от двугодишно занимание на Фуко с темата за управляването на себе си и на другите:

саморефлексивен концентрат на водилата го през го ините мотивация и последно изследване преди смъртта му, негово завещание и покана за работа към оставащите.“ – думи на преводача и издател на книгата Антоанета Колева.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви