Теа Денолюбова

Актьорът любим на малки и големи Христо Мутафчиев пристига в Бургас на 3 октомври (четвъртък). Повод за гостуването му в морския град е премиерата на книгата му „Черно и бяло“. Събитието ще започне в 17:30 часа в конферентна зала „Ахело“ на Гранд Хотел и СПА Приморец. Входът е свободен, всички са добре дошли.

Срещата е част от афиша на третото издание на Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест,

който се организира от 5-звездния хотел със съдействието на община Бургас. Заедно с председателя на Съюза на артистите в България, пред публиката ще застане съавтора на четивото – Теа Денолюбова. Ето какво разказа за „Черно и бяло“, Христо Мутафчиев и Бургас тя:

Бургаската премиера на „Черно на бяло“ ще се състои на Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест. Защо приехте поканата да бъдете част от формата?
Първо, защото много харесвам Бургас, нищо, че съм от Варна. Следя Порт Прим Арт Фест от първото му издание и тайно се надявах да попадна в програмата му. Много обичам събития, направени с вкус и желание. Благодаря на Гранд Хотел и СПА Приморец за поканата. Иска ми се да има повече подобни формати. Самата аз организирам фестивал за писане за сцена и екран From Page to Stage във Варна, заедно с Йордан Петков. Знам колко е трудно и колко много отдаденост се иска, за да се получи. Затова пожелавам на Порт Прим Арт Фест още поне 100 издания.

Запознавате се с Христо Мутафчиев, когато сте на седем години. Какво впечатление Ви направи той тогава?
Баща ми Денолюб Николов беше оператор на сериала “Клиника на третия етаж”, където Христо играеше ролята на д-р Томасян, а аз с нетърпение чаках седмичните пратки с видеокасети на заснетите епизоди, по-рано от излъчването им. Бях голям фен на д-р Томасян, много го харесвах, по детски. А в началото се срамувах страшно много от Христо.

Тази година (2019) той става на 50 и празнува 18 години брак със сестра Ви Елица. Как се промени през времето?
Преживя доста метаморфози. Сестра ми също. Всички, цялото семейство, ние сме доста голяма италианска фамилия. Мисля, че Христо научи много уроци и излезе от всички битки като истински пич.

Как се роди идеята за Христо Мутафчиев в книга и Вас като неин автор?
Получих покана от Жаклин Вагенщайн, директор на изд. Колибри и Светлозар Желев, наш приятел. Обикновено най-добрите идеи се раждат по време на приятелски разговори. А и на мен не ми трябва много време, за да се запаля по нещо, в което вярвам.

Целта ми беше с тази книга да покажа Христо такъв, какъвто го познавам аз – без фамилия и пост.

Ицо е изключително приятен събеседник, ако съумееш да се въоръжиш с търпение. Задаваш точния въпрос и просто слушаш. А след това взимаш каквото ти е необходимо.

Кой избра заглавието?
Жаки, отново по време на разговор между мен, нея и Христо. Аз не съм никак добра със заглавията, на нея й се получи от първия път.

За колко време се случи „Черно на бяло”?
О, за три нощи, в които писах до ранни зори, защото нямах никакво време. Искахме книгата да е готова за 4 април, когато Христо навърши 50 години. Графиците ни бяха доста плътни, затова трябваше да работим на бързи обороти. Но пък беше поредно предизвикателство за мен – до момента не бях писала книга за някой друг. И то в такива срокове. Не знаехме дали ще излезе нещо до последния момент, до последната дума. С нея всичко си дойде на мястото.

Как Ви повлия процеса на писането на „Черно и бяло“?
Научих се как да смитам егото си под килима. Да оставя текста, да оставя другия човек, да бъда невидимото присъствие. Нещо, което ми беше много полезно. И в професионален, и в личен план. Изкушението, пишейки книга за друг, да се впуснеш в свои собствени разсъждения, е като че ли още по-голямо. Но тук идва и ролята на невероятната редакторка на книгата, Таня Джокова.

Очаквахте ли книгата да има такава форма, или тя си я избра?
Не, до последно нямах идея какво наистина ще стане,

в началото искахме да е под формата на писма, които Христо би искал да напише до трите си деца.

Темите, разговорите, настроенията ни – те ни водеха. А накрая – самото удоволствие от писането. Онези прекрасни моменти, които пазя само за себе си.

Лесно ли споделя Христо Мутафчиев?
Обединява ни самоиронията, черното чувство за хумор и тънкото изкуство да се надсмиваш над ситуациите. Не бих приела да пиша книга за друг човек. С Христо разговорите са уютни. Споделя лесно, ако знаеш как точно да попиташ. И какво. Но аз имам и огромното предимство да бъда част от семейството, да мога да си позволя да разровя всички пластове на душата.

Изкушаваше ли се, по актьорски, да украсява ситуациите и да ги рисува в детайл?
Разбира се, Христо е човекът, който е спортувал всеки спорт на света, избягал е от мечка и какво ли още не. Но аз намирам всяко невинно преувеличаване, дори и в разговори с други хора, за чаровно.

Наричате го „алхимик от Карлово“. Защо?
Христо винаги има простичка рецепта за всичко. Неслучайно му казвам, че светът е голям и той дебне отвсякъде. И така ми е една идея по-спокойно.

Кои е най-ценния урок, който научихте от него?
Да слагам тюл пред себе си и тъгата. И когато видя, че наближава, елегантно да я избутам нанякъде.

Пишете от десетгодишна. Къде ви води пътят Ви в последните години?
В последните години се реех из Милано, където живях почти четири години, докато учех. След това се върнах в София и вече четири зими се преоткриваме, става интересна връзка. Лятото прекарвам във Варна и изобщо – близо до морето. Къмингс, Дикинсън и Отис Рединг все още ми правят компания. А пристанището на Варна, за щастие, винаги ме чака и става все по-хубаво. Ще се радвам да се видим, Бургас. Град, в който Варна и Карлово се събират!

Христо Мутафчиев и Теа Денолюбова ще очакват всички любопитни с „Черно и бяло“ на 3 октомври (четвъртък) от 17:30 часа в конферентна зала „Ахело“ на Гранд Хотел и СПА Примрец.

Вход – свободен. Премиерното събитие е част от афиша на Порт Прим Арт Фест 2019

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви