Луната може би е изкуствена

Луната е единственият естествен спътник на Земята. И се отличава с това, че е доста по-голям като размер от останалите в Слънчевата система. Можем да ви изброим още много подобни факти. Но в тази статия ще наблегнем на нещо друго – фактите, за които никой не говори.

Формиране
Най-добрата теория за образуването на Луната е катастрофален сблъсък на две космически тела в точния момент и ъгъл, за да се образува пояс от отломки, който след това формира нашият спътник.

Диаметърът на Слънцето е 400 пъти по-голям от този на Луната и случайно Слънцето също се случва да бъде почти 400 пъти по-далеч.

Това е причината, поради която виждаме Слънцето и Луната с един и същ размер на небето и заради това можем да наблюдаваме слънчеви затъмнения. Шансовете това да се случи на друго място са буквално, астрономически малки.

Позиция
Луната стабилизира земния наклон спрямо своята орбита. Това води до приливи, благодарение на които живота от океана се пренася на сушата.

Тя има точна височина, курс и скорост, които и позволяват да „функционира“ правилно по отношение на планетата Земя. Но как? Дали е само чиста случайност?

За да има слънчево затъмнение, Луната трябва да е точно размера, който е – 3 476 км. Не 3 477, не 3 475, а точно 3 476 км.

Уникалност

В наблюдаемата ни галактика, такава връзка като нашата с Луната няма.

Другите луни са чувствително по-малки в сравнение с майката планета.

Спътника на Земята не само обикаля по-бързо, отколкото трябва за размера си, но е единственият спътник в Слънчевата система, който има почти перфектна кръгова орбита.

Няма други познати на учените лунни тела, които да имат такава стабилизираща роля, като тази на Луната върху Земята.

Кратери
Лунната повърхност е белязана с десетки хиляди кратери с различни размери, създадени от сблъсъци на малки небесни тела.

Учените предполагат, че това се дължи на факта, че тя никога не е имала атмосфера, която да я предпази от бомбардиране от космически отломки.

Въпреки че някои от тях са много големи, а други много малки, всички изглежда да имат една и съща дълбочина. Това не е нормално за едно планетарно тяло. Всеки кратер трябва да бъде с различна дълбочина.

Дали еднаквата дълбочина на кратерите предполага, че под лунния прах и камъни се крие някаква метална преграда, която защитава вътрешността?

Метал
По време на изкачването си обратно към командния модул, командир Чарлз Конрад младши и лунния модулен пилот Алън Бийн, освобождават двигателят на степента за излитане на лунния модул на Аполо 12, която се разбива обратно на Луната.

При това въздействие се случва нещо много неочаквано. При удара на ракетата Луната започнала да кънти сеизмично, като камбана, за повече от час.

Според д-р Кен Джонсън, бивш консултант в Лунната лаборатория на космически център Джонсън на НАСА, Луната не само звъни като камбана, но цялата Луна е „вибрирала“ по такъв прецизен начин, че все едно в нея се намира гигантски хидравличен амортисьор.

Изкуствена ли е Луната?
През 70-те години, след години на изучаване на находки от различни мисии на Луната, двама правителствени учени, Михаил Васин и Александър Шербаков, публикуват статия в списание Спутник, където разкриват шокиращо заключение за характера на Луната.

Тяхната теория е, че нашият спътник вероятно е творение на извънземен интелект,

който е пристигнал на Земята в далечното минало.

Учените от НАСА са установили, че лунният прах се състои основно от хром, титан и цирконий.

В тяхната публикация, Васин и Шербаков отбелязват, че: „Ако трябва да се измисли материал, който да защитава голям изкуствен сателит от неблагоприятни ефекти, като космическа радиация и удари от метеорити, експертите вероятно ще използват точно тези елементи.“

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви