Стоунхендж

Десетилетия наред официалните пътеводители на Стоунхендж бяха пълни с удивителни факти и теории около най-страхотният световен праисторически мегалитен паметник. Това, което лъскавите брошурки ни спестяват, обаче е системното преправяне на 4000 годишния каменен кръг през 20-ти век.

Възстановяването на паметника е държано в тайна. И голям процент от туристите, намиращи се в техните хотели в Лондон и плануващи екскурзия до монумента, нямат представа, че не получават информация за цялата „картинка“.

Това е една от най-дълбоките тайни в историята, за която археолозите никога не говорят.

За деня, в който те са извикали реставратори, за да превърнат най-известния мегалитен паметник във Великобритания, във вида, в който са смятали, че е трябвало да изглежда.

Тази снимка, направена през 1901 г., показва работниците на обекта и предизвиква силно възмущение сред обществото. Разбира се, тя остава скрита от пътеводителите.

А това означава, че Стоунхендж, перлата в короната на Британското „индустриално“ наследство, не е това, което би трябвало да бъде. Голяма част от това, което милиони посетители виждат, датира от едва 50 години назад.

От 1901 г. до 1964 г. голяма част от каменния кръг е бил реставриран със серия от „козметични“ процедури„. Те го превръщат, както археолозите изказват: „в продукт на индустриалното наследство на 20 век.“.

Но тези факти умишлено отсъстват от пътеводителите и телефоните за информация, използвани от туристите. С разкритието за почти пълното престрояване на каменния кръг край Ейвбъри през 1920 г., „откровението“ за Стоунхендж предизвика смут в средите на археолозите.


Трилит – древна каменна конструкция съставена от два вертикално изправени камъка, върху върха на които лежи трети

Отделът за архитектурно наследство в Англия, пазителят на монумента, е за пренаписване на пътеводителя, отхвърлящ с няколко думи скорошните промени, направени по паметника.

Дейв Батчелор, старши археолог на Отделът за архитектурно наследство заяви, че лично би пренаписал официалния пътеводител.

„Много детайли са били заличени още през 60-те години на миналия век,“

призна специалистът. „Но времената се менят и вярвам, че сега това е важна част от историята на Стоунхендж. И че тя трябва да бъде казана.“

Водещият археолог и архивист на университета в Кеймбридж и автор на трудове за Стоунхендж, признава: „Не е останало много от Стоунхендж, което да не е било пипнато по един или друг начин.“

Студентът и изследовател по История, Брайън Едуардс, който наскоро разкри, че монумента край Ейвбъри е бил напълно престроен, се натъква на уникални снимки от Стоунхендж. Те показват, че той е бил „реставриран“.

Той добавя още: „Изглежда сякаш Стоунхендж е бил преобразен. Хората бяха държани твърде дълго в неведение относно реставрацията на мегалитния паметник. Удивен съм колко малко хора в действителност знаят за нея. Ще бъде чудесно, ако в бъдеще пътеводителя казва цялата истина за паметника.“

Милиони посетители годишно благоговеят, когато се върнат назад във времето, в друга епоха. И се удивляват пред примитивната технология и огромната мускулна сила, която трябва да са имали работниците, за да транспортират огромните монолити до равнината Солсбъри.

Дъхът им спира, когато им споменат за това странно, духовно място…първия компютър на човечеството, неговите изправени каменни блокове и трегери, подредени в мистериозен синхрон с небесните съзвездия и зимното и лятното слънцестоене.

Но сега, сякаш, за да предотвратят потенциално назряващото археологическо противоречие, историческите разкрития на Брайън Едуардс и местната вестникарска преса,

брошурите ще бъдат пренаписани,

като там се включат и „забравените години.“

Милионерът Александър Кейлър казва: „Това, което целяхме да постигнем е пейзаж от 20 в., който да е реминисценция на това, което трябва да е представлявал Стоунхендж преди хиляди години. Той е създаден от историческите институции, а не от праисторическите хора. Това, което видяхме в навечерието на 21 в. не е на повече от 50 години.“

Според археолозите, пренаписването на пътеводителя ще е като динамит. Отделът за архитектурно наследство експлоатира мегалитния паметник в името на нацията, а човек от вътрешните им среди разкри още: „ Тъмни сили са работили в името на това информацията за реставрацията да остане в тайна. Сега това ще се промени.“

Реставрация и престрояване на Стоунхендж


Снимка от 1920-та година

През 1901 г., докато строителите отивали на работа, колонките на „Таймс“ са били пълни с жалби.

Но първата „реставрация“ отшумяла незабелязано и гуруто на деня, Джон Ръскин казва максимата, която ще надживее и самия него. „Реставрацията е лъжа!“, изказва се гневно той.

Независимо от това, преобразителните процеси са набрали инерция и още „козметична“ работа е проведена и през 1919, 1920, 1958, 1959 и 1964 г. Кристофър Чипиндейл, куратор на университетския музей по Археология и Антропология в Кеймбридж, признава: „Почти всички камъни са преместени по един или друг начин, и са заместени с бетонни.“

Един камък е бил изправен и облечен с бетон през 1901 г., още шест през 1919 г. и 1920 г., още три през 1959 г. и четири такива през 1964 г. През 1958 г. са направени разкопките на Олтаровия камък и повторно издигане на Трилита.

Пътеводителят „Стоунхендж и съседните мегалити“,

както и аудио разходката из монумента пропускат тактично каквото и да е споменаване за реставрация през 20 в. Само на стр. 18 може да намерите лек намек за това: „Голяма част от падналите и лежащи камъни бяха сложени в изправено положение.“ Но дори и официалният пътеводител не съдържа и най-малък намек за голямото и основно преобразяване, заради което вече не си струва да платите билет за вход.

Преди и след реставрацията

Защо картините на Джон Констабъл от 1835 г. на монумента на стр. 18 и 19 изглеждат така коренно различно от наскоро направените „девствени“ снимки на същия на стр. 28 и 29? Причината: Много реставраторска дейност е била извършена между направата на двете изображения.

И през дългите, горещи лета, ако е възможно – ако на някой изобщо му е възможно да се приближи към камъните – ще види обелената бетонна обвивка, с която са реставрирани голяма част от камъните. Фалшив „подарък“, който е трудно да забележите, тъй като видимостта към праисторическият паметник е ограничена.

Издигането на Трилита през 1958 г.

Някои се чудят как такова мащабно събитие като реставрацията на световно известен огромен монумент, като Стоунхендж е останало незабелязано. Днес ще е голяма рядкост да се натъкнете на коментар, споменаващ за престрояването на мегалита. Хората сякаш искат ясен и точен пътеводител, който да следват, като в казино, където няма място за недоразумения. Ако реконструкцията на Стоунхендж беше оповестена публично, това само щеше да допринесе за историческата му стойност.

Нашите снимки показват ясно надстрояването в действие. Някой снимки са направени от г-н Чипиндейл и са използвани в преработеното издание на книгата му.

Много от тези снимки вече са изгубени.

Други са били открити от г-н Едуардс, който издава пътеводители от времето, когато Стоунхендж не се срамува от миналото си.

„Новините са сензационни!“, казва г-н Едуардс, студент по реставрация в университета в Западна Англия. Веднага щом разбрах колко работа е била свършена, бях удивен от факта, че на практика никой не знае за реконструкциите, направени през последните 100 г. Винаги съм си мислил, че ако някой реши да си направи екскурзия до Стоунхендж, англичанин или не, най-малкото, което трябва да очаква е автентичност на историята.

Забележка: Статията излиза за първи път в българското интернет пространство на 19 септември 2013 г., когато бива публикувана в първият сайт на Сетланс (България).

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви