Кракен и други чудовищни животни

Криптозоологията е научна дисциплина, която се занимава с търсене на животни, чието съществуване не е доказано. По тази причина тя често бива определяна и като псевдонаука. Особено привлекателни за преоткриване са древните чудовища, за които малцина твърдят, че са видели.

Защо криптозоологията продължава да съществува при цялото недоверие в нея? Защото, освен факта за латимерията, често историите за непознати същества са добре засвидетелствани и е трудно да бъдат отречени.

Самата латимерия би трябвало да е вид, изчезнал преди около 70 милиона години и познат само от фосилите. През 1938 година обаче е уловен един екземпляр. През 1952 – още един. А оттогава са открити поне две процъфтяващи колонии на латимерии на голяма дълбочина.

През 1988 година това уникално същество, чието възникване се поставя над 200 милиона години назад във времето, е заснето. А оттогава е и доста добре изучено. Латимерията живее на голяма дълбочина и е христоматиен пример за възможността на изключително древен вид да оцелее милиони години.

Има ли и други такива животни?

Ето пет възможности, при които свидетелските показания и косвените доказателства е трудно да бъдат пренебрегнати.

1/ Плезиозавър

Това са гигантски водни хищници. Те са сред най-едрите животни за времето си, но отстъпват на ихтиозаврите. Нямат аналог в съвременния животински свят. Появяват се през юрския период /преди около 200 млн. години/ и са просъществували до края на креда /преди около 70 млн. години/.

Характерни за плезиозаврите са дългият врат и малката опашка. Най-вероятният кандидат за плезиозавър е всеизвестното тайнствено чудовище Неси, за което се предполага, че обитава езерото Лох Нес в Шотландия. Разказите на очевидци са огромно количество и едва ли си струва да споменаваме някой конкретен.

Проучванията на езерото с помощта на високи технологии не дадоха категорични резултати. Описания на същества, приличащи на плезиозаври, има и в други части на света, а има и няколко трупа, намерени или уловени в океана, които биха могли да принадлежат на това същество. По една или друга причина за тези находки не е направена категорична идентификация.

Съществуват смели хипотези, че някои от свидетелствата за огромна морска змия /следващото същество в този списък/ се дължат на погрешна интерпретация на гледката на подаващи се от водата глава и шия на плезиозавър или същество, приличащо на него.

2/ Гигантска морска змия

Това неидентифицирано същество също е забелязвано многократно през последните столетия. Освен фантастичната вероятност някои свидетели да са видели плуващ плезиозавър със скрито под водата тяло, остават

разкази, които не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка,

защото идват от хора със здрав разум и високо обществено положение.

През 1817 година стотици свидетели от Нова Англия /в САЩ/, от Салем до Кейп код, разказали, че са видели голяма морска змия съвсем близо до брега. Сред очевидците е и сенаторът Даниъл Уебстър. Случаят е разглеждан от учените от „Linnean Society“ в Нова Англия. Останалите свидетели са рибари и моряци, които добре различават видовете морски животни. Въпреки това всички те описват глава с грива или влакнести израстъци и шия с гребен. Това описание на морската змия, впрочем, се получава и от други свидетелства.

Може би най-известният случай е удостоверен от екипажа на военен кораб, което го прави много сериозно свидетелство. През 1848 година екипажът и капитанът на британския боен кораб „Дейдалъс“ видели „огромна змия, с глава и рамене, които постоянно бяха на повече от метър над морската повърхност“. Описанието наистина е малко странно, като се има предвид, че става дума едновременно за змия и „рамене“, но източникът изглежда много солиден.

3/ Завропод /сухоземен растителнояден динозавър/

Най-вероятният кандидат за гигантски завропод с дълга шия е чудовището Мокеле-мбембе. То съществува в местния фолклор по долината на река Конго и привлякло научния /и псевдонаучния/ интерес след редица свидетелства за срещи с него, които обаче остават непотвърдени.

Първите съобщения за Мокеле-Мбембе са от дневника на френския мисионер Ливайн Бонавантюр, който съобщил, че е видял големи следи, които според него трябва да са оставени от много голямо животно или животни. През 1909 година лейт. Павел Грац дава описание на създание, което местните наричали „нсанга“.

Той самият го описва като завропод.

Трябва да се отбележи обаче, че макар и за чудовището да има много разкази от местни жители, то не е виждано отчетливо от специалисти с опит в идентифицирането на животни, както, например, е било в случаите с морската змия. Някои от описанията за Мокеле-мбембе се различават и дават основания да се предположи, че в конкретните случаи става дума за познати на науката същества.

Все пак идеята за оцелял завропод не е отхвърлена, тъй като става въпрос за обширен слабо познат район на Конго, покрит с обилна гъста растителност, където животното лесно може да живее скрито.

4/ Гигантски октопод /калмар, сепия/

Тези гиганти вече са познати на науката, но никой не е достигал размерите на митичния Кракен, който бил способен да потопява кораби. Това чудовище с пипала, обаче, е виждано многократно от северноевропейските народи и е станало част от фолклора. Ако съществува, живее в Атлантическия океан.

През 1782 г. британски военен кораб изчезва безследно в областта между Исландия и Шотландия. Оцелял моряк по-късно разказал, че корабът е бил нападнат през нощта от „нещо“, което изненадало екипажа на кораба и не дало време за реакция.

В друг случай от лятото на 1790 г. бил потопен британски търговски кораб на път за Новия свят. Било обяд и корабът плавал по тихата морска повърхност, когато внезапно нещо се ударило в него. Оцелелите след катастрофата моряци разказали какво са видели и показали и записа в спасения корабен дневник, според който веднага след удара на борда се „качили“ множество „змии“. Всъщност това били пипалата на кракена. После моряците видели и туловището, което се подавало от едната страна на кораба.

Те стреляли с пушки по него, но то като че не чувствало нищо.

Така след минути корабът бил на трески, а съществото изчезнало.

5/ Мегалодон /суперакулата/

Праисторическата акула мегалодон е един от претендентите за най-страшен хищник в цялата история на живота на Земята. Много разпространено сред специалистите е схващането, че това е далечният предтеча на съвременната бяла акула, която е негов умален в пъти еволюционен наследник.

Праисторическото чудовище е изчезнало едва преди 2 милиона години, а находки на зъби от него бяха датирани на… 10-15 хиляди години, което в еволюционен мащаб е нищо и прави теоретично възможно чудовището да е оцеляло. Разбира се, ако датировката е надеждна.

Мегалодон е дълъг 15-20 метра /според някои специалисти – близо 24 м/ и е тежал около 60 тона. Останки /предимно зъби/ от чудовището са намирани практически навсякъде: в Европа, Северна и Южна Америка, Африка, Малта, Нова Зеландия, Австралия, Индия, Япония и други. Смята се, че костни находки почти няма, защото това е хрущялна риба с малко кости. Зъбите достигат на големина 18 см и имат вида и размера на зъбите на бялата акула, мащабно уголемени няколко пъти.

Изчезнали ли са наистина тези древни животни?

Дали, обаче, това страшилище е изчезнало наистина? През 1918 австралийският натуралист Дейвид Стейд документирал събитие, след което местните рибари отказали да се върнат в морето. Невероятно голяма акула им изпокъсала мрежите и отнесла улова им. Отново става дума за опитни моряци, които различават добре китовете и акулите. Те обаче видели нещо, което ги накарало да не се върнат на работа. Описанията им звучат направо невероятно и е ясно, че на страха очите са големи – според различните оценки дължината на акулата е била между 35 и 90 метра и тя била бяла на цвят.

Тези размери звучат хипретрофирано дори на фона на научно установените 20-24 метра за мегалодона. Все пак е ясно, че хората се видели наистина огромно чудовище и това е било акула. През 1960 година капитанът на над 20-метрово риболовно корабче докладвал, че е видял да преминава край него акула, голяма колкото плавателния му съд. Екипажът е отказал официално да коментира видяното, но капитанът е направил съобщението. Като опитен мореплавател той добре познавал китовете и акулите и е твърдял, че е видяна огромна акула.

Истории като тези са стотици, при това говорим за добре засвидетелстваните разкази, а не за множеството случаи, в които хората се объркват или в търсене на краткосрочна слава си измислят събития. Дали и опитните наблюдатели, големи групи от които виждат едно и също, са жертва на някаква психоза, или наистина предстои да се запознаем със страховитите останки от далечното минало на нашата планета?

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви