Симеон Велики

Цар Симеон Велики управлява Първата българска държава 34 години. По време на неговото управление границите на царството ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо море. Държавата ни е най-голямата сила в цяла Източна Европа, а царуването на Симеон е определено от историците като “Златен век“ на българската култура.

През 864 или 865 година се ражда Симеон, третият син на цар Борис I. Точната дата на раждането му също е неизвестна. Според писмо на Константинополския патриарх Николай Мистик през 923-924 година Симеон е на 60 години. Неговото раждане съвпада с времето, по което Борис I покръства българите.

За младежките му години също не се знае много. Той е подготвян за духовна дейност, затова е изпратен в Магнаурската школа в Константинопол. Най-големият син на Борис и престолонаследник – Владимир Расате, обаче решава да върне езичеството, а Енравота (вторият син) – умира. Тогава Борис решава да отстрани Владимир Расате от трона и обявява Симеон за новия български цар. Той довършва делото на баща си и издига България в борба за надмощие с Византия.

Представяме ви интересни факта за живота на цар Симеон Велики и постиженията по време на неговото управление.

Нарушаване на 30-годишния мир с Византия

Още с изкачването си на престола Симеон започва война с Византия и прекратява 30-годишния мир, сключен от цар Борис I след покръстването. Причината за конфликта е решението, взето на Църковния събор във Велики Преслав през 893 година – гръцкият език и гръцките духовници са заменени с български.

Това не се харесва на императорския двор и българското тържище е преместено от Цариград в Солун, а по този начин България се изолира от столицата и се засягат държавните и икономически интереси.

„Първата икономическа война в Европа“

Въпреки опитите да уреди въпроса по дипломатически път,

Симеон не успява. Следва междудържавен конфликт, който историците определят като „Първата икономическа война в Европа“. През 894 година той повежда войските си към Тракия, където побеждава византийците, пратени срещу него.

Византия успява да привлече маджарите на своя страна, а те нахлуват и унищожават Североизточна България. Симеон се съюзява с печенегите. През 896 година българи и печенеги успяват да нанесат поражение на маджарите и да ги прогонят на запад в Панония.

Териториални придобивки

През 896 година Симеон повежда войските си и нанася сериозно поражение на ромеите при крепостта Булгарофигон в Източна Тракия. Българското тържище е върнато в Цариград и статуквото е възстановено с още териториални придобивки.

В началото на Х век Симеон завладява териториите по Адриатическото крайбрежие и областта Драч (дн. Албания), а в Наръшкия надпис е отбелязан опитът му да завладее Солун.

Мечтаният Константинопол

Мечтата на Симеон за Константинопол постепенно се засилва и през 913 година той отвежда войските си натам. Във византийската столица води преговори, по време на които е коронясан символично за „цар на българите“ от Николай Мистик. Българският цар има възможност да вземе престола, като стане регент на малолетния по това време Константин VІІ Багренородни, но кралица Зоя прави преврат и отказва споразумение с българите.

„Цар на българите и василевс на ромеите“

Симеон силно негодува от измяната на кралица Зоя, а в замяна опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис. След кратко затишие двете страни отново са във война. През 917 година

цар Симеон предвожда българите и нанася най-тежкото поражение на византийската армия,

водена от Лъв Фока. След това българският владетел започва да се нарича „Цар на българите и василевс на ромеите“.

Проблеми със Сръбското княжество

През 918 и 919 година войната продължава в Елада и Тракия. Появяват се проблеми и със Сръбското княжество, което е съюзник на Византия. След успешен поход срещу Сърбия князът им е хванат в плен и заменен с верния на България Павле Бранович.

Нов опит за Цариград

През 922 година цар Симеон отново прави опит да превземе Цариград, но този път търси помощ от арабската флота. Преговорите с арабите се провалят, но българските войски вече са край Босфора. Тогава император Роман Лакапин иска преговори. На 9 септември 923 г. Симеон и Лакапин се срещат с военни почести. Гвардията на Симеон го поздравява на гръцки като „василевс на ромеите“ и след много подаръци императорът склонява нашия цар да се оттегли.

България на три морета

През 924 г. Симеон успешно присъединява към България Сръбското княжество. Това е последното Симеоново завоевание, след което България придобива истинско имперско могъщество с излаз на три морета.

Цар Симеон Велики и „Златният век“

Като аналог с титлата на Карл Велики, в историята остава названието ”Велики” и за цар Симеон заради неговите военни победи. Дори се смята, че цар Симеон превъзхожда Карл Велики по култура и образование. Като възпитаник на Магнаурската школа, претендент за василевс и създател на българския ”Златен век” със собствена книжнина и писменост.

Личен живот

Цар Симеон се жени два пъти през своя живот. За първата му съпруга не се знае почти нищо. От нея Симеон има син на име Михаил, който заради ниския произход на майка му, е изключен от наследяването на трона и е пратен в манастир.

Втората му съпруга е сестра на влиятелния аристократ Георги Сурсувул. От нея Симеон има трима синове. Петър го наследява като цар на България през 927 година и управлява до смъртта си през 969 година. Иван е вторият му син, той организира неуспешен заговор срещу брат си през 929 година, след което бяга в Източната Римска империя.

Според лангобардския хронист Лиутпранд третият му син  – Вениамин, притежавал силата да се превръща внезапно във вълк или друго хищно животно.

Симеон има и няколко дъщери, една от които се опитва да ожени за император Константин VII през 913 година, но това се проваля с връщането на власт на императрица Зоя.

Цар Симеон Велики умира на 27 май 927 г. от сърдечен удар.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви