Гъските на Юнона Монета спасяват Рим

Историята на парите е неразривно свързана с историята на монетите. Първите пари били във формата на монети. И до средата на 17 век си оставали единственият вид пари в Европа. Но откъде идва думата монета и какво означава?

Думата монета има латински произход и идва от прозвището на една от най-важните богини в римския пантеон. Това е Юнона Монета (на латински: Giunone Moneta), край чийто храм на Капитолийския хълм отворил врати първият монетен двор.

Всъщност прозвището Монета идва от глагола „предупреждавам“ (на латински: monere). Според легендите ок. 396 – 390 г. пр.н.е., когато галите нападнали Апенинския полуостров и достигнали Рим, крясъкът на гъските около храма на Юнона разбудил жителите през нощта. И ги предупредил за близостта на противника.

В знак на благодарност за предупреждението, вследствие на което успели да спасят своя град и своята независимост, римляните дали ново прозвище на богинята „Монета“, т.е. предупреждаваща, съветваща. И обявили гъските, обитаващи околностите на храма ѝ за свещени, т.е. неприкосновени. Впоследствие бил издигнат голям храм на Юнона Монета на Капитолийския хълм. А край него била разположена имперската работилница за сечене на монети.

Първоначално хората прехвърлили прозвището на богинята и върху самата работилница – тя станала „дворът на Монета“ или „монетен двор“. После – и върху нейната продукция: малките метални късчета започнали да се наричат „монети“.

Налагайки властта и културата си над половин Европа и по-голямата част от Средиземноморието, римляните въвели много от своите названия в езиците на подчинените народи.

Едно от тях било „ монета “.

Първите надписи „moneta“ върху самите монети са от времето на император Домициан (81 – 96 г.). Там в кръгова лента около паричния знак било написано „MONETA АVGUSTI“. По-късно думата „moneta“ /монета/ се среща и в други надписи върху монети, включително и сечени през Средновековието.

В действителност първите монети, известни в историята, се появяват около 685 пр.н.е. в Лидия при цар Ардис II. Лидийците решили да опростят съществуващата дотогава практика с разменни късове метал.

Поради различната им големина и тегло, всеки път разменните късове трябвало да бъдат претегляни. И така да се установява колко тежат и каква стока може да се предложи срещу тях. Когато Йеремия, например, купил малко земя в Израил, той написал: „Претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.“ (Йеремия 32:9)

Лидийските администратори решили въпроса, като пуснали само строго претеглени и с еднаква форма късове метал. На тях, за да им се гарантира теглото, се поставял държавния печат. Първите монети били изработени от естествена сплав от наносно злато и сребро, наричана електрум. Върху тях лежал печатът на управляващия владетел – глава на лъв или бик.

Няколко десетилетия по-късно подобни монети започнали да се секат в гръцкия град Егина. От Егина и Лидия тази практика бързо се разпространила из гръцките колонии в Средиземно море. А оттам – на изток до териториите на днешен Иран.

Независимо от Европа подобия на монети били изобретени и в Китай и Индия, но те имали само регионално значение и не допринесли за развитието на международната търговия.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви