Бруно на кладата

Запитан за какво точно е бил изгорен на кладата Джордано Бруно, всеки средноинтелигентен човек би отговорил, че ученият бил поддръжник на хелиоцентричната система на Коперник, съгласно която, казано на прост език – Земята се върти около Слънцето. Историци, обаче, са на мнение, че Джордано Бруно е бил осъден от Светата инквизиция не за това?.. А за какво?

На гравюрите, които сме виждали, Джордано Бруно изглежда много млад. Всъщност, по времето, когато е хвърлен на кладата, той е на 52.

Някои опровергават и общоприетия факт, че е бил учен. Те твърдят, че Бруно бил странстващ доминикански монах и философ, който обикалял Европа и преподавал в университети, но често бил изгонван от тях, заради еретични разсъждения.

Е, учен или не,

Джордано Бруно е автор на две дисертации,

така че определено, според съвременните ни разбирания, е бил учен. Оказва се, че назад във времето май са били по-прецизни в раздаването на титли от днес, защото всеки дисертационен труд подлежал на строги потвърждения.

А работите на Джордано Бруно били по-скоро образни, поетични разсъждения – не били написани според тогавашните разбирания за научен трактат. Джордано Бруно е автор на повече от 30 научни разсъждения, макар и не в „каноничния“ за времето стил.

В тях той развива тезите, че Вселената е безгранична; че звездите са далечни слънца, около които обикалят планетите; че съществуват и други обитаеми светове, освен Земята. От днешна гледна точка, доста модерни идеи.

Хелиоцентричната теория на Николай Коперник, допълвала религиозно-философските концепции на Джордано Бруно, и твърде много му допадала в това отношение. Очевидно, самият Бруно е гледал на себе си повече като на проповедник, отколкото на учен.

Според експерти-теолози, Бруно не е бил атеист, но считал че в религията има много недостатъци, които спират свободното тълкувание на богословието и пречат на науката.

Джордано Бруно бил категорично против догматичното християнство. По-конкретно, напълно отхвърлял идеята за непорочното зачатие и божествения произход на Христос.

В доноса от 1592 г., написан от един венециански аристократ срещу Джордано Бруно, се описвали неговите „еретически възгледи“ от рода на това, че според него Христос бил извършил мними чудеса; че не умрял доброволно, а искал да избегне смъртта; че няма Възмездие за греховете; че има прераждане на душите от едно същество, в друго; че и хората като животните са заченати в разврат; че монасите които взимат пари, позорят себе си и света и пр.

Делото срещу Джордано Бруно трае 8 години. Светите отци се опитвали да докажат, че схващанията на монаха са пълни с противоречия, но той не отстъпил от възгледите си. Трибуналът на Св. инквизиция го обявява за „неразкайващ се и непреклонен еретик“, лишава го от духовен сан, изключва го от църквата и го предава в ръцете на светския съд.

Оказва се, че

нищо, свързано с хелиоцентричната система,

не присъства в обвинителния акт.

В него се наблягало единствено на това, че Джордано Бруно отрича християнската догматика и подкопава религиозната вяра. Някои възприемат това като обвинение срещу него, че е създал ново религиозно философско учение, чиято цел била да отрича Всемогъщия бог?

Излиза, че той е бил осъден като еретик, а не като учен? Наказанието „без проливане на кръв“ – т.е. изгарянето на кладата, било извършено в средата на февруари 1600 г. в Рим.

През 1889 г. на мястото на кладата бил построен паметник в чест на Джордано Бруно. Така или иначе, и до днес църквата не е реабилитирала паметта му, както е постъпила с Галилео Галилей. В очите на папството, Бруно си остава отстъпник от вярата и еретик.

Приписват му следната фраза преди смъртта: „Да изгориш, не значи да опровергаеш!“

„И това вероятно са истинските думи на Джордано Бруно, докато „И все пак тя се върти!“ май си остават думи на Галилей“, твърдят историци.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви