През изминалите няколко дни властите всячески се стремят да „внесат“ успокоение сред обществеността за изтеклите данни на НАП, неглижирайки гафа. Министър Горанов публично заяви, че се е стигнало до проблема, защото в НАП услугите били електронни, с което само предизвика насмешки и засили неодобрението. Вчера в Бургас пък шефът на отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП Явор Колев пък не беше притеснен, защото личните данни ги имало навсякъде. Стигна се дори до това премиерът Борисов да излезе с оферта: Кристиян да съдейства на ГДБОП да разкрият кой е нанесъл щетата и да го оневинят! И докато властта неглижира проблема, за да „излезе чиста от водата“, от НАП съобщиха кои лица са засегнати и какво съдържат незаконно разпространените файлове. Информацията никак не е безобидна, а дори е повече от притеснителна.

На 15.07. 2019 г. беше установено, че е осъществен неоторизиран достъп до около 3% от информацията, съдържаща се в базите данни на НАП.

Кои физически лица са засегнати?

Около 5,1 млн. български граждани. Около 4 млн. от тях са на живи хора, останалите са на починали лица.

Каква информация за физически лица е станала достъпна?

Неправомерно са били разпространени лични данни и данъчно-осигурителна информация.

Важно е да се знае, че това не са всички данни, с които разполага НАП за конкретно физическо или юридическо лице, а частична информация, която трябва да бъде допълнително обработена, за да се използва. Независимо от това, чувствителни данни за много българи са станали публично достъпни. Всички физически лица имат право да бъдат информирани за нарушаване на сигурността на личните им данни.

Незаконно разпространените файловете съдържат:

Имена, ЕГН и адреси на български граждани;
Телефони, имейл адреси и друга информация за контакт;

Данъчно-осигурителна информация като например:

Данни от годишни данъчни декларации на физически лица;
Данни от справките за изплатени доходи на физически лица;
Данни от осигурителни декларации;
Данни за здравно осигурителен статус (важно! Става дума за осигурителни вноски, а не за медицински статус или информация за лечение на гражданите);
Данни за издадените актове за административни нарушения;
Данни за извършените плащания на данъци и осигурителни задължения през Български пощи АД;
Данни за поискан и възстановен ДДС, платен в чужбина;
Данни от международния обмен на данъчна информация за български местни лица;
Служебни данни, получени от други институции в НАП, като Агенция Митници, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, НЗОК, и др.;

Как да разбера дали моите данни са изтекли?

Очаквайте в близките дни приложение, чрез което да направите справка за това дали личните ви данни са изтекли. Планирано е справките в приложението да бъдат достъпни след въвеждане на ЕГН и еднократен код от съображения за сигурност.

Приемете отново извиненията ни за създадената ситуация, апелират от НАП.

И докато чакаме агенцията да си свърши работата, се появиха платформи за проверка за изтичане на личните ни данни, като условието е да се попълни ЕГН.

При положение, че и в тях, както и в бъдещото приложение на НАП, се иска въвеждане на ЕГН, незнайно защо днес в национални медии всякакви специалисти  се надпреварваха един през друг да предупреждават хората да не се доверяват на други приложения, освен на това на агенцията, с мотив да не се злоупотреби…??!! Докато НАП пусне приложението ще си повтаряме най-новия виц: „След хакерската атака на НАП, приходната агенция препоръчва: „Уважаеми клиенти, сменети си ЕГН-тата“.

Щеше да е наистина смешно, ако не беше трагично!

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви