МВР е регистрирало по два сигнала за престъпления за час през 2018 г. Това става ясно от годишните доклади за дейността на МВР и прокуратурата. Според него през миналата година у нас са регистрирани общо 96 187 престъпления, от които 87,9% – против личността и собствеността на гражданите, и 12,1% – икономически. В данните на полицията има и добра новина – отчита се намаление на регистрираните престъпления с около 9,8% спрямо 2017 г., съобщава Монитор.

От данните на разследващите става ясно още, че топ 3 на най-криминалните градове спрямо броя на населението у нас са София, Бургас и Враца. В същото време като най-много регистрирани по брой престъпления класацията отново се води от столицата, където са отчетени 22 557 криминални деяния, или 23,5% от общия брой. След София се нареждат областите Варна – 7140 (7,4%), Бургас – 6924 (7,2%), Пловдив – 6470 (6,7%), и Стара Загора – 4185 (4,4%). Най-малко престъпления пък са регистрирани в областите Смолян – 632 (0,7% от общия брой), Кърджали – 881 (0,9%), Силистра – 943 (1%), Разград – 1332 (1,4%), и Търговище – 1350 (1,4%).

Над средната интензивност за страната е престъпността в областите Добрич (1377,8 престъпления на 100 хил. души), Монтана (1390,2 престъпления), София-област (1407,4 престъпления), Плевен (1446,3 престъпления), Перник (1464,6 престъпления), Варна (1512,3 престъпления), Ловеч (1561,9 престъпления), Видин (1619,7 престъпления).

От МВР отичат обаче, че в повечето области се наблюдава намаление на престъпленията в сравнение с 2017 г., като най-значително e в областите Плевен (21,9%), Кюстендил (19,5%), Смолян (19,2%), Монтана (18,3%) и Силистра (17,4%). Увеличение е отчетено в областите Пазарджик (7,5%) и Търговище (1,4%). Продължава тенденцията за извършване на голяма част от престъпленията против личността и собствеността на гражданите в областните центрове и градовете – 74,6% (при 73,5% за 2017 г.).

Статистиката показва и друго – че общият брой за заловените извършители е наполовина на извършените престъпления в страната. През 2018 г. са установени 48 017 извършители на престъпления (вкл. регистрирани през предходни години). Тоест над половината от престъпленията остават неразкрити в рамките на една календарна година.

„Посочените обстоятелства, както и демографските процеси позволяват да се предположи, че криминогенната обстановка ще се запази без съществени промени. Това изисква по-интензивни усилия и подобряване на взаимодействието между компетентните органи за по-ефективно противодействие на престъпността при наличните ресурси“, пише в доклада на държавното обвинение.

Данните на разследващите показват, че основната част от задържаните – 32.5%, са на възраст между 18 и 30 години и над 40 години – 32,3%. Непълнолетните лица (14 – 17 години) са 8,8%, а малолетните (под 14 години) съставляват 3,5%. В сравнение с 2017 г. общият брой на установените извършители е намалял с 5%, като най-голямо е намалението при възрастовата група между 18 и 30 години – с 10%. С 5,6% се е увеличил броят на малолетните извършители.

От заловените престъпници пък 34,1% са извършители на престъпления против собствеността (35,1% за предходната година), 36,8% – на общоопасни престъпления (39,6% за 2017 г.), и 5% – на престъпления против личността (5,7% за 2017 г.). В същото време кражбите са основното престъпление, за което се арестуват и непълнолетни. От доклада на МВР става ясно, че структуроопределящи за детската престъпност продължават да са престъпленията против собствеността, като преобладават кражбите.

През годината деца са извършили 2 719 кражби при 3 518 за 2017 г., което е намаление с 22,7%. Останалите криминални деяния, извършени от малолетни и непълнолетни, имат малък относителен дял. Престъпленията, свързани с наркотици, са се увеличили с 22,6% в сравнение с 2017 г., а хулиганствата са с ръст 21,1%. Броят на разкритите престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни през 2018 г. (6769), се е увеличил с 2,9% в сравнение с 2017 г. (6580). Установените деца извършители са 5924 при 5866 за 2017 г., или увеличението е с 1%.

Основни причини за престъпността и агресията сред подрастващите са подменените морални ценности, някои социални проблеми, липсата на достатъчно програми за ангажиране на млади хора и отказ от училище в ранна възраст.

Забелязват се и проблеми от семеен и институционален характер. В много случаи родителите и училището не успяват да координират усилията си за възпитание и социализация на подрастващите.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви