Екатерина Капрова
Какво мисля

Явно горещините, мълниите, градушките, вятъра, дъжда и всички останали природни явления по нас и из света, както и наближаващия ретрограден Меркурий, освободиха всякакви бесове и срити до сега психически аномалии. Най-вече около главната сграда на жълтите павета.

Депутатите без никаква свян си узакониха полу-тайната досега практика да получават пари от фирми. Аз лично смятам, че в такъв случай трябва веднага да приемат и закон за лобизма, за да е ясно кой от кого взима пари и чии интереси ще защитава в парламента когато се решават важни въпроси, като кой ще купи електроразпределително дружество, НЕК, Топлофикация, кой ще иска разрешително за строежи на небостъргачи, или пък ще става шеф на национална агенция.

Хубаво е да се намалят парите на партиите. Така искат повечето българи. Но те нямаха предвид да станат рая, управлявана от олигарси, които могат да си купят политици. Отново мое мнение е, че когато гласуваме, трябва да си оставяме левчето за съответната партия. Така е честно, макар че осъзнавам, че е пълна утопия.

От друга страна защо пък да трябва ние да плащаме на политиците, за да ги возят в скъпи коли, за ходят на екскурзии, маскирани като командировки, да си купуват скъпи апартаменти и да ни обясняват, че живеем все по-добре? В нормалните страни хората първо стават богати, после политици. У нас от парламента излизат далеч по-богати, отколкото са влезли. Значи могат да отделят всеки месец по 10-20 лева от заплатите си, за да осигурят минимума за съществуване на партийните си централи. А защо пък да не си плащат сами и пътуванията? Не може, нали?

Аз пък не искам да дам на никого от тях и един лев. Защото нищо не см получила от тях. Не искам техния лев, а поне да мислят за мен, за вас, за децата и родители те ни. Да ни осигурят нормални условия за бизнес и за живот с правилните закони. Но като смятат, че всичко е цветя и рози, значи ние, простосмъртните, нямаме нужда от нищо повече.

Три пъти се опитвам да напиша изречение, в което да събера на едно място „нормално“ и „решения на парламента“. Все не успявам. Този път думата ми е за решението всички кучета над 5кг. да се разхождат с повод и намордник. Повод добре, нормално и всъщност до сега май също беше задължително. Но намордник?

Аз имам куче. Разхождам го всеки ден. За тези, които не обичат животни и не искат да се грижат за тях, та даже и не са се поинтересували за това как се гледат, трябва да обясня, че кучетата нямат потни жлези и се охлаждат през устата. На всеки, който се изказва неподготвен, предлагам да си сложи един намордник, да си облече едно кожухче, да опита да изплези език през каишките и да помоли някой да го разходи на каишка половин час в 30-градусовата жега.

Човек има едно сърце – и за хората, и за животните. Ако не обичаш животни, няма как да обичаш хората. А когато животните станат жестоки и нападат хора, пак ние сме виновни. Защото сме ги оставили гладни и жадни, без грижа и внимание, изхвърлили сме ги. И в тях се събужда животинският инстинкт. Защото искат да се нахранят. Да оцелеят.

Чак не ми се мисли какво би станало с хората, когато / не „ако“ / бъдат докарани до това състояние – гладни и без грижа. И тогава ще бъде късно да питате „Кой пусна кучетата?“.

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви