Римляните предлагали власт

Римляните са представяни като проправящи с мечовете на легионите пътя на империята си в различните страни, които покоряват. Археолог от университета в Мичиган обаче, изказва обратна хипотезата. Че същите тези римляни са „хванали повече мухи с мед“, образно казано, отколкото са покорили с военна сила.

По времето на най-голямото си териториално разширение – около 117 година – Римска империя се простира по цялото крайбрежие на Средиземно море. И включва териториите на днешна Италия, Испания, Франция, Германия, Източна Европа, Гърция, Турция, Сирия и части от Северна Африка. От Средновековието насетне историците започват да описват тази експанзия като изключителна заслуга на военни кампании. Според Никола Теренато, археолог от Университета в Мичиган, при всичките тези твърдения, римското завладяване е оставило малко следи и доказателства за водене на войни или прекратяване на властта в селищата в Италия, където са провеждани разкопки.

Римляните са предлагали власт

Теренато лансира хипотезата, че богатите римски земевладелци и политици са предлагали властови позиции на благородници без римско потекло. И по този начин са ги привличали на страната на империята. Богата колекция от наскоро дигитализирани антични надписи показва, че местните аристократи са оцелявали след завладяването на териториите от Рим. Нещо повече – някои от тези аристократи дори са успявали да постигнат забележителна политическа кариера във Вечния град.

„По всичко личи, че римляните са им казвали: „Без много шум, ела и бъди част от това. И не само, че ще запазиш властта си на място, но ще имаш и шанса да се включиш в голямата игра в Рим“. Това обяснява Теренато, който е автор на книгата „The Early Roman Expansion into Italy“. „Насилието никъде не си е отишло, там си е, но не то е движещата сила, формирала Римската империя. Онова, което съгражда империята, е деликатната и задкулисна дипломация, водена с местните елити“.

Изследванията на Теренато обхващат десетилетия и са от областта на цяла Италия, най-скорошните – от Габий. В процеса на работата си той стига до заключението, че много малко от селищата и фермите в завладените територии показват следи на унищожение, свързани с водене на бойни действия. А освен това на обектите липсват доказателства за промени в езика или обичаите на местните общности.

Ако завладяването на тези територии е съпроводено с бруталност и насилие, както е общоприето да се смята, би следвало да се открият следи и сведения за радикални промени в местните аристократични владения, смята Теренато. Вместо това, съществуват убедителни доказателства, че социалните и икономическите структури в покорените селища остават непроменени. А същите родове, които са упражнявали властта преди римската експанзия, са

запазвали господстващото си положение.

Един от примерите, които Теренато изтъква в подкрепа на своята теза, е, че гробниците на местните елити продължават съществуването и разрастването си дълго след времето на предполагаемото „катастрофално събитие“ – попадането под властта на Рим.

„Археологическите доказателства позволяват да се види материалната истина. Може да са налице свидетелствата на антични историци, които твърдят, че един град е бил разграбен или унищожен, но когато провеждаме разкопки, се натъкваме на съвсем незначителни разрушения. Трябва да е съществувал някакъв процес на преговори, чрез който римляните и местните неримски елити да са постигали съгласие в голямата сделка – съвместното участие в управлението на империята“, обобщава Никола Теренато.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви