Кръста, полумесеца и други

„Божият знак“ /кръста/  в битката край Милвийския мост

Случилото се през 312 година е събитие, което е едно от най-важните за формирането на бъдещия западен свят и култура,християнството. И за това, че светът тръгва под знака на кръста.

В утрото на 28 октомври 312 година край Милвийския мост над река Тибър се провежда решителна битка между легионите на бъдещия император Константин и войските на Максенций. Голямото събитие, което определя важността на това сражение, всъщност се случва ден по-рано. Преди битката Константин получава видение – привижда му се огромен кръст в небето. Той приема това знамение като добра поличба, че с помощта на вярата в Христа ще успее да победи в неравната схватка.

Това видение – било то реално или просто добър психологичен ход от страна на бъдещия император – и последвалата разгромна победа предопределят до голяма степен бързото приемане на Християнството като основна религиозна тенденция в Римската империя. А в последствие формират и културната и обществена идентичност на Западната цивилизация.

В денят, предхождащ сражението между двете армии, Константин обявява пред войските за съновидението си. А то е: огромен кръст в небесната синева, окъпан в слънчевите лъчи. И надпис, гласящ “In hoc signo vinces” (Под този знак ще победиш). Вдъхновени от предводителя си, легионерите на Константин изрисуват кръста върху щитовете си. Поне така гласят записките, останали от тогавашните хроникьори.

Знакът от видението на Константин не е в познатата ни днес форма на кръста.

Той наподобява комбинация от буквите Х и Р.  И повече прилича на изписването на буквата “Ж”, отколкото на “+”. Водени от този символ и от бойните си умения, войските на Константин изтласкват към река Тибър легионите на Максенций. Има още една тактическа грешка, която историците не могат да обяснят логично. Максенций  оставя реката зад тила на войските си. И така се лишава от път за отстъпление при нужда. Преломният момент в битката край Милвийския мост настъпва, когато Максенций се опитва да напусне бойното поле. И се удавя във водите на Тибър. Константин записва победа с “Божията воля” и влиза като триумфатор в Рим, подчинявайки на своята власт цялата западна част на империята.

Императорът на Запада обаче не бърза да обявява веднага своята принадлежност към кръста и християнската вяра. През февруари 313 година Константин обявяват правото на християните да изповядват свободно религията си в границите на империята. Отнетите по-рано, по време на гоненията срещу християнството църковни имоти, са върнати. И в добавка към това Константин започва да назначава на високи постове в държавата хора, изповядващи вярата в Христа. Строят се нови църкви, а около храмовете започва да се формира и прослойката на книжниците.

Константин доста по-късно официално признава, че победата край Милвийския мост и  възкачването към властта, дължи “на християнския бог”. С подкрепа на императора във все още “езическия” Рим християнството набира популярност. Градът още дълги години след смъртта на Константин през 337 година е движен от “езическите” влияния в архитектурен и културен стил. Но от дистанцията на времето днес можем без съмнение да твърдим, че битката от 28 октомври 312 година и предхождащото я по-рано видение на Кръста, са ключов момент в трансформирането на политеистичните вярвания към монотеизма в културата и обществения живот на Европейската цивилизация.

Полумесецът е станал символ на исляма също… на сън

Полумесецът е с много по-стара история като символика, отколкото исляма. В Древна Гърция, например, полумесецът е символ на девическата непорочност, затова увенчавали главата на богинята Артемида с диадема под формата на полумесец. И днес, ако се вгледате в диадемите, които носят младите момичета, ще видите, че те са с формата на полумесец.

Що се отнася до мюсюлманите, те предпочитат да не използват символи – нито в Корана, нито в Сунната се говори нещо за такива символи. Според легендите, през 1299 година владетелят на едно от многото малки княжества в Мала Азия – Осман, сънува полумесец, който се простира от единия край на земята до другия. Осман приема видяното в съня си за добро предзнаменование и така решава да направи полумесеца символ на своята династия. Сънят му наистина се оказва пророчески – потомците му превръщат малкото княжество в огромната Османска империя. Управляват не само като големи владетели, но са смятани и за върховни в мюсюлманския свят духовни водачи – халифи.

Затова няма нищо чудно, че

символът на династията на Осман – полумесецът

– започва да се асоциира и с исляма изобщо. Връзката се закрепва още повече, когато през XIX век, едновременно със създаването на Червения кръст е учредена организация и на Червения полумесец.

Обаче, дори и в наши дни, когато полумесецът украсява флаговете на много от мюсюлманските държави, не всички, които изповядват тази религия, са съгласни да го приемат за свой символ. Шиитите в Иран, например, като отколешни врагове на Турция, са сред неприемащите го. За тях полумесецът, както и всяко изображение, натоварено с религиозна символика, е чиста форма на езическо идолопоклонничество.

Така символът на династията на Осман, видян на съв, се е превърнал в символ на исляма като цяло. Но да не забравяме, че и символът, който Константин Велики вижда в съня си преди битката при Милвийския мост, става в последствие първата стъпка към утвърждаването на християнството като религия.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви