Легендите за три слънца

В културите на някои народи съществуват предания за минали времена, когато Земята е осветявана от… три слънца. Човешката цивилизация пази в сказанията си спомена за времена и събития, когато не сме били сами на Земята.

Същността на преданието е в следното: в определен момент около нашата планета се появяват три слънца. Няма смяна на деня и нощта, става непоносимо горещо, животните и птиците сякаш са полудели. Хората се обръщат за помощ към ловец. Той стреля с божествен лък и убива двете излишни слънца. Така всичко се връща в обичайното си русло.

Това е нанайската версия на легендата. Подобна на нея е китайската, но в нея не ловец убива двете излишни слънца, а те са изядени от дракон.

В чувашката версия последното слънце, изплашено от съдбата на предишните две, се опитва да избяга. Налага се хората на земята доста да се постараят, за да го върнат на мястото му.

На пръв поглед, легенда като легенда.

При това скептиците отдавна са я разшифровали и обяснили. Всичко изглежда доста просто и прозаично, както често се случва с повечето „необясними“ неща.

При известни условия може да се наблюдава феноменът хало, когато на небето се виждат три или дори пет изображения на Слънцето. Причината е, че лъчите светлина от източника (в случая – Слънцето) се пречупват от частици в атмосферата, невидими с невъоръжено око – микроскопични капчици вода или незабележими снежинки. Така, ако между Слънцето и наблюдателя се появи такъв облак, той ще вижда няколко изображения на Слънцето.

Явлението хало се среща често в различни части на света. Тъй като за възникването му е нужно наличието на вода или лед във въздуха, то може да се появи над големи открити водоеми или при отрицателни температури.

И какво – загадката е разрешена? Не съвсем.

Работата е там, че легендата за трите слънца присъства още и в епоса на древните ацтеки. При това за тях се споменава в един от ацтекските ръкописи, разказващи за историята на ацтекската държава. Историчността на т.нар. „Кодекс Чималполока“ не предизвиква никакви съмнения. Той разказва за ацтекската държава от древността до завоеванията на Монтесума. Всички исторически събития са описани с удивителна точност и достоверността им е потвърдена исторически или археологически.

Освен събитията, засягащи Земята, са споменати и други.

Те разказват за отминали епохи, за други светове и за това откъде са се появили вождовете на ацтеките. Разказан е и ацтекски вариант на легендата за трите слънца, но с известни промени.

Три слънца в легендата на индианците се придвижват по небето, летят и денем, и нощем, гасят родното слънце на земляните, след това отново го запалват. В края на краищата, се установяват на небосклона в района на съзвездието Орион и осветяват Земята непрекъснато в течение на година.

Финалът е издържан в духа на канона. Намира се „ловец“, който унищожава всичките три чужди слънца. Насочва се и към това, което е било първоначално при земляните. Но само мъдростта и самоотвержеността на вожда на ацтеките спасява Земята от неминуема гибел.

На легендата за три слънца е отредена важна роля

в този сериозен исторически летопис. Защо авторът, описвайки достоверни събития и исторически факти, въвежда в разказа си елемент на мистика?

Някои историци и изследователи на паранормални явления смятат, че в този случай става дума не за мистификация, а за напълно реално явление. А въпросните „ три слънца“ са всъщност гигантска междупланетна база на пришълци. Следователно самите ацтеки или поне техните вождове имат извънземен произход.

Анализирайки създаването и развитието на държавите в Новия свят, учените все по-често се сблъскват с парадокс. Той се състои в това, че живеещите по онова време хора не биха могли да създадат това, което се намира на тази територия. Тоест техническото ниво, на което са майте и ацтеките – най-развитите цивилизации по онова време, не съответства на нивото на постиженията в архитектурата, математиката и астрономията, използвани за изграждането на техните съоръжения. Мнозина специалисти са уверени, че храмовете и строежите им са дело на по-развита цивилизация. Не е изключено долетелите в „корабите слънца“ извънземни да са строителите и първите владетели на тези народи.

Интерес представлява и още един факт. В Древен Египет също битува легендата за трите слънца. Но там нещата са по-сложни. Богът на Слънцето – Ра, има три същности: Амон – самото Слънце, Атон – неговият диск, и Сехмет – неговото действие, в този случай светлина и топлина. Слънчевият бог на Египет винаги е триединен.

Съществуват йероглифни текстове, в които първите фараони получават благословия и правила да управляват страната от тази „троица“. Това също може да бъде интерпретирано като обучение на земляните от извънземни или като непосредственото им идване на Земята.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви