Моцарт и Салиери - кой кого отрови?

Един от най-разпространените литературни митове е, че Салиери е отровил Моцарт.

Името на Салиери без преувеличение се знае от мнозина благодарение на малката трагедия на Пушкин и именно в такъв контекст.

Но в Европа, а след това и в Русия, се появил митът, че Моцарт е желаел смъртта на Салиери.

Антонио Салиери е роден на 18 август 1750 г. в Леняго, близо до Верона. Обикновено се твърди, че бъдещият композитор е произхождал от семейството на заможен търговец. Но понякога може да се срещне и информация за това, че неговият баща е търгувал с колбаси.

Първите уроци по музика Антонио е получавал от брат си Франческо, с девет години по-голям от него. Четиринадесетгодишният тийнейджър Салиери останал кръгъл сирак.

Известно време той учил във Венеция, докато от него не се заинтересувал виенският композитор Флориан Леополд Гасман. В началото на 1766 година този придворен композитор и капелмайстор в двора на императора на Свещената Римска империя Йозеф II предложил на младежа да се премести във Виена.

Столицата на Хабсбургите ще стане роден град за Салиери.

Макар че композиторът така и не овладява немския език, предпочитайки да общува на смесица от италиански и френски.

На 21 години Салиери пише операта „Армида“ (Armida) – първото си музикално произведение. То се ползва с голям успех на сцените на много европейски градове, включително Виена, Берлин и Санкт Петербург. След няколко месеца Антонио пише комедийната опера La Fiera di Venezia. Приживе на автора тя се представя 30 пъти и се харесва на мнозина.

На мнозина, но не на всички. Сред нейните критици е Леополд Моцарт. Някои биографи на Салиери твърдят, че причина за това не било качеството на музикалното произведение. А наличието на син на Леополд – Волфганг Амадеус.

Писателят Сергей Нечаев обяснява това с амбициите на Леополд Моцарт. Той „едно време бил четвърта цигулка в оркестъра на архиепископския двор в своя роден град Залцбург“. И „всичките си несбъднали се надежди той пренася върху сина си, който не без негово участие расте като „дете чудо“. Неведнъж авторът ще нарече младия Моцарт вундеркинд в кавички, буквално отказвайки му таланта и приписвайки неговите постижения само на интригите на неговия баща.

Руският биограф на Салиери цитира статията на австрийския музиковед Леополд Кантнер „Салиери: съперник на Моцарт или образец за подражание?“ За взаимоотношенията между двамата композитори там е казано следното:

„В какво са се състояли претенциите на Моцарт към Салиери?

Например той пише, че в очите на императора Салиери е имал по-голяма тежест, а самият Моцарт – никаква. Не бива обаче да си мислим, че Салиери се е възползвал от доверието на императора, за да измести Моцарт. Тъкмо обратното. Моцарт се е опитвал да измести Салиери, което не е успял. От своя баща Моцарт е наследил фобията към италианците и всичките си провали е приписвал на тях.

Действително, италианците са били много влиятелни във Виена и това е изглеждало на Моцарт като препятствие за собствения му успех. Това обстоятелство, разбира се, няма никакво отношение към качеството на произведенията на Моцарт. Безспорно той заслужава най-висока оценка. И все пак именно Моцарт безуспешно се е опитвал да измести от императора италианците заради собственото си преуспяване. След това той преобръща картината и се представя като жертва на някаква камарила, каквато не е имало.“

Вероятно не е имало никакъв „заговор“

срещу австрийската страна, но все пак първи капелмайстор на императорския двор е бил италианецът Салиери, което не е могло да не породи завист. Впрочем в книгата Marie-Thérèse impératrice („Императрица Мария Терезия“) Олга Вормсер обръща внимание на факта, че „Моцарт не е получил място на преподавател по музика при Елизабет Вюртембергска, съпруга на племенника на Йозеф. Той предпочел Салиери, който не бил масон“. Да добавим, че въпросът за принадлежността на Салиери към свободните зидари не е решен окончателно от историците, а и едва ли е толкова важно.

Животът поставил всичко по местата му: Моцарт – признат гений на музиката, Салиери също не е забравен, но някак на неговия фон. И настроението на коренния австриец към италианския „гастарбайтер“ също може да се разбере и прости. Моцарт, макар и да не е умрял в нищета, неговият талант явно не е бил оценен по достойнство приживе.

Нека за момент оставим настрана сравнението на талантите на двамата видни композитори съперници и да видим откъде изобщо възниква темата за отравяне. Съдейки по думите на биографа на Моцарт Марсел Брион, „личните отношения на двамата композитори далеч не са носили характер нито на войнствена враждебност, нито дори на злобна завист“. За приятелските взаимоотношения между Моцарт и Салиери сочат повечето пишещи биографи и не е необходимо да се обръща всичко с главата надолу.

Един от източниците на слуховете

за отравянето на Моцарт от Антонио Салиери са така наречените разговорни тетрадки на Бетовен, един от най-великите ученици на Салиери. Поради глухотата си Бетовен бил принуден да общува с приятелите си чрез записки в специални тетрадки. В една от тези тетрадки се съдържа следният запис, направен по времето, когато старият Антонио бил много болен: „Салиери отново се чувства зле. Разсъдъкът му съвсем се е замъглил. Той не спира да говори, че е виновен за смъртта на Моцарт, че му е дал отрова.“

Независимо от аналогични свидетелства за признанието (или самовнушението) на самия придворен капелмайстор, които се срещат в многобройни източници, санитарите в болницата, където Салиери прекарва последните си дни, категорично отричали подобно признание. Съхранен е официален документ, подписан от двама санитари и лекуващия лекар на маестрото.

През цялото време се множат свидетелствата,

които ту потвърждават версията за отравяне, ту я отричат. Една група автори се застъпват за честта на Салиери, друга продължава да го обвинява. Броят на тези твърдения не е в състояние да докаже чиято и да е правота.

За окончателно проясняване на въпроса за отравянето на Моцарт (не задължително от масони, Салиери или някой друг) или неговата смърт в резултат на болест може да помогне анализ на останките на композитора, но за жалост геният на музиката е погребан в общ гроб и дори черепът му е загубен.

През май 1997 година, по инициатива на Миланската консерватория се провежда куриозен процес по обвинение на Салиери в убийството на Моцарт. Изслушвайки обвинението и защитата, в чиято роля влезли изследователи на живота и творчеството на двамата композитори, както и лекари, съдът оправдава Антонио Салиери „поради липса на доказателства“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви