Актьорите от Народния театър „Иван Вазов“ Радина Кърджилова и Валентин Ганев получиха статуетки „Аскеер“ за най-добра водеща женска и мъжка роля от 29-ото раздаване на наградите, учредени преди 29 години от ентусиасти от трупата на театър „Българска армия“.

Тя бе отличена за изпълнението си в спектакъла „Любовникът“ по Харолд Пинтър, за който пък половинката й Деян Донков бе номиниран в категорията за режисура. При излизането си на сцената Радина, която с бялата си рокля солей и бяла наметка от букле бе сред най-елегантните дами на вечерта.

Валентин Ганев пък се пошегува с организаторите, че са си „оправили вкуса“, тъй като от 15 години не го били награждавали. Той си припомни как като млад актьор потърсил работа във Военния театър, но някогашният директор любезно го отпратил. „Ако ме бяха приели тук, нямаше да получа своите три аскеера“, отбеляза Ганев, който сега бе премиран за изпълнението си в постановката на Николай Ламбрев по пиесата на Артър Милър „Спускане от връх Морган“. В случая той се оказа пръв между равни във великолепната тройка на номинираните в категорията: другите двама освен него бяха Владо Пенев („Бащата“ в Народния) и Иван Бърнев („Празникът“ в МГТ „Зад канала“). Радина също имаше силна конкуренция в лицето на Илиана Коджабашева („Спускане от връх Морган“) и Василена Винченцо („Кокошка“ в „Сфумато“), но нейната победа бе сякаш по-логична заради трудната пинтърова героиня, битуваща на ръба между реалността и еротичните фантазии.

Статуетката на Чапкънов за поддържаща женска роля отиде при Ирини Жамбонас за превъплъщението й в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ по филма на Еторе Скола „Обичахме се толкова много“ под режисурата на Теди Москов (МГТ „Зад канала“). Актрисата сподели, че работи с него за трети път, но се чувства все едно е за първи, и определи режисьора като „смел в човешката си позиция и много нежен в представленията си“. За поддържаща мъжка роля бе отличен Стоян Младенов, също от МГТ „Зад канала“ – за играта си в постановката на Стайко Мурджев „Килър Джо“ (пиеса на Трейси Летс). Подобно на един нов Макмърфи той посъветва колегите си да не се страхуват да „скъсат системите и да избягат от болницата“, защото свободата все пак е постижима.

„Аскеер“ за драматургия бе присъден на Александър Секулов за „Дебелянов и ангелите“ на Пловдивския театър; за костюмография – на Свила Величкова за „Драконът“ във Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ в Русе и „Наблюдателите“ в Народния; за сценография – на Мира Каланова за „Дебелянов и ангелите“ и „Бащата“; за музика – на Калин Николов за „Празникът“, „Драконът“ и „Наблюдателите“.

Наградите с може би най-голяма тежест в театралната йерархия – за режисура и за най-добър спектакъл, тази година бяха за Диана Добрева. В конкуренция с Явор Гърдев („Наблюдателите“, „Празникът“) и Деян Донков тя бе оценена като най-добър режисьор за постановките си „Дебелянов и ангелите“ и „Бащата“.

„Дебелянов и ангелите“ стана и най-добър спектакъл на годината, изпреварвайки „Спускане от връх Морган“ и „Празникът“.

Добрева не присъстваше в залата, но чрез сина си – младия актьор Константин Еленков, отправи задочно благодарности към всеки един от екипите на двете представления.

Почетният председател на фондация „Аскеер“ – доайенът на ТБА Васил Михайлов, излезе на сцената, за да връчи наградата за цялостно творчество. „На тази възраст идва момент, когато или връчваш, или ти връчват“, не без самоирония отбеляза той и обяви името на своя колега Иван Налбантов. „Цял живот съм изричал чужди думи и сега не мога да намеря свои, за да ви благодаря“, започна словото си Налбантов и веднага поясни, че и това е цитат – от големия ни актьор Константин Кисимов. Лауреатът припомни, че повече от 50 години от живота му са свързани с Театъра на армията, а в началото режисьорът Леон Даниел не е можел да запомни името му и го наричал „онова интелигентно момче с дърварския глас“. И това за дърварския глас много се харесвало на Налбантов, защото означавало отличителен. Носителят на наградата за цялостно творчество похвали младите в театъра, които отскоро са и начело на фондация „Аскеер“, че продължават традицията, променяйки я. И в знак на приемственост между поколенията, точно когато зрителите вече си мислеха, че има пропуск в сценария и една категория е забравена, обяви тазгодишната изгряваща звезда – Ненчо Костов за ролята на Дебелянов. С това поредно признание статуетките за „Дебелянов и ангелите“ станаха цели 5.

Новата управа на „Аскеер“ не се изложи и с церемонията, в която вечният водещ Веселин Ранков и другият Веселин – Анчев, непрекъснато си подаваха топката за шеги и закачки, преобличания с алени фракове със сини пеперудки и каламбури. И постановката на гала-вечерта, и клиповете на номинираните, в които те вадеха от войнишки каски листчета с въпроси и им отговаряха – формално, шеговито или направо философски, са дело на Иван Москов.

Актьорите Георги Къркеланов, Веселин Анчев и Асен Кобиларов дори се появиха дибидюс голи в позата на войничето от статуетката – с меч между краката, и разиграха шеметен етюд с прословутото падане на каската на въпросното войниче от месинг. За разлика от досега, химнът „Върви, народе възродени“, бе изпян не накрая, а в началото на вечерта от детския хор на БНР. За финал прозвуча любимата песничкта от сериала „Васко да Гама от с. Рупча“ – „Тече, всичко тече“, и на сцената излязоха всички участници в церемонията, някои от тях – с децата си: Анастасия Ингилизова с Деян Донков-младши, Антоанета Добрева-Нети с Лилия… Транспортирането на номинираните до червения килим пред театъра пък за пръв път ставаше с бронирани машини „Пустинна котка“, ползвани от Военната полиция. Един от малкото отсъстващи в редиците на домакините от ТБА беше доскорошният дългогодишен шеф на Аскеерите Милен Миланов.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви