България обяви, че ще кандидатства за домакинството на Европейското първенство по футбол през 2028 г. и Световното първенство по футбол през 2030 г. съвместно с Гърция, Сърбия и Румъния. Министърът на спорта Красен Кралев заяви, че за целта ще бъдат построени нови стадиони. Построяването на нови съоръжения правилна стъпка по пътя към големите първенства през 2028 г. и 2030 г., но може би не е достатъчна.

За приемането на събития от такъв ранг и справянето с огромен брой туристи са необходими и подобрения на инфраструктурата, като предходния домакин на световното първенство работеше усилено в тази посока. Поради това впоследствие ще стане ясно дали амбициите на българското правителство са напълно реалистични.

Безспорно първенство от такъв ранг е не само спортно, но и икономическо събитие. Именно поради тази причина Русия инвестира милиарди долара в транспортна инфраструктура, за да се справи с туристическия поток по време на първенството.

Вложенията в авиационната инфраструктура са на стойност 1.9 млрд. долара, което включва изграждането на 11 нови терминала за различни летища. Тези в Москва оправдаха предварителните очаквания и се оказаха най-печелившите в страната, като благодарение на подобренията успяват да приемат засилен пътнически поток след Световното първенство. Също така в руската столица бяха изградени 3 метро станции и 12 нови булеварда, бяха обновени и реконструирани 20 железопътни спирки, а общо бяха подобрени или изградени 178 километра пътища.

Домакинството на първенството обаче не включва само подобрения в пътната инфраструктура. В Руската федерация бяха построени или модернизирани 13 болници, 27 хотела и 12 електроцентрали. Освен това бяха създадени над 800 хектара паркове и зелени зони в градовете, които приеха мачове от първенството.

Това трябва да служи за пример на българското правителство, което следва осъзнае ясно голямата отговорност и сериозните предизвикателства за приемането на Европейското първенство през 2028 г. или Световното първенство през 2030 г., съвместно със Сърбия, Гърция и Румъния.

Да, до тогава има достатъчно време за подготовка, но от сега някои значими въпроси в организационен план трябва да имат еднозначен отговор. Водят ли се правилни зелени политики за поддържането на парковете и опазването на околната среда? Ще бъде ли изградена достатъчно добра инфраструктура, която да се справи със засилен туристически поток? Ще успее ли България да привлича туристи и след първенствата (в случай, че страната бъде домакин)? Ще се провеждат ли в бъдеще спортни събития, които да провокират силен зрителски интерес, така че новите съоръжения да не останат празни? Може ли правителството да даде гаранция, че в дългосрочен план спортните съоръжения ще се стопанисват правилно и няма да останат на произвола на съдбата, както се случва с някои от стадионите в Русия? И още много актуални въпроси, чиито отговори са от значение, за да не се повтори случилото се с големите спортни съоръжения в Русия.

Какво мислят експертите в строителния бранш

Организирането и провеждането на мачове от европейско или световно първенство е една страхотна възможност за развитието на спорта и икономиката на страната, коментира архитект Ивайло Мишев в интервю за журналиста на Bloomberg TV Bulgaria Цветан Кръстев.

„Въпросът е дали има технологично време за изграждането на съответната спортна инфраструктура, което включва не само самите стадиони, но и цели прилежащи територии.

Според мен тази амбиция на България, ако е подплатена с финансиране и реален график за изготвяне на проекти и строителство, е възможно да се реализира. Но трябва да се започне възможно най-скоро – още тази година“.

Необходимо е да се построи нов стадион с капацитет от около 50-60 000 зрители, за да може България да приема полуфинали и финали на европейски и световни първенства, заяви Мишев.

„При всички положения стадионите, които се определят за модернизиране, е необходимо да бъдат разположени в големите агломерации – София, Пловдив, Варна, Бургас, тъй като там е изградена и съответната транспортна структура“.

Изчисляването на стойността на ново съоръжение е много относително, като това включва самата сграда, прилежащата обслужваща структура и външни връзки, обяснява той.

„Изграждането на нов стадион ще струва 1500-2000 евро на седалка, а за реконструкция 1000-1300 евро на седалка. Това са примерни стойности, които зависят от много фактори“.

Средно на година следва да се провеждат 50-60 мероприятия годишно в един стадион. В това число влизат и футболни мачове, за да се разчита на възрващаемост на инвестицията, категоричен е Мишев.

Изчисленията показват, че за изграждането на нов и модерен стадион с капацитет 50 хил. души ще са необходими максимум 100 млн. евро. Най-евтиният вариант за съоръжение с такъв капацитет ще е на стойност 75 млн. евро. Според тази формула обновяването на националния стадион „Васил Левски“, който разполага със 43 230 седящи места, ще струва близо 56.1 млн. евро.

Към тази хипотетична сметка следва да се добави и изграждането на още три стадиона с по-малки капацитети, чиято стойност на всеки един грубо ще е в диапазона между 45 млн. евро и 60 млн. евро.

Така общата сметка за три средни по големина стадиона, един с капацитет за 50 хил. души и обновяването на националния стадион „Васил Левски“ би набъбнала до 336.1 млн. евро.

Разбира се, това са чисто спекулативни и хипотетични изчисления, формирани на базата на мнения на специалисти в бранша. Но могат да служат за добра отправна точка на анализ.

Целият анализ вижте ТУК

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви