Екатерина Капрова

Чета Тери Пратчет. Не историите от света на диска, а негови мисли за действителността, в която живеем и приликата й с фентъзито. Феи, господари на злото, войни на доброто, дракони и магьосници. И всичко това някак странно ми прилича на нашата, българската действителност в предизборно време. Включиш телевизора и там неизбежно стои някой бял рицар, яхнал дорестия си кон, готов да спасява не само българите, но и света от Господарите на злото. Онези, същите, които ни убеждават по друга телевизия, че е точно обратното.

Телевизионните феи пърхат около главните герои и плахо задават безмислени въпроси. Като „Ами аз сега на къде да хвърча?”. През това време западноевропейските дракони отмъкват най-личните ни девойки и момци и ги завличат в пещерите на родните си икономики. И те никога не се връщат.

Магьосниците махат ръце като въртележки над кристалните си кълбета и гадаят кой ще спечели изборите с точност до 99,99%. А в гърнетата къкри отровната отвара за този, който не си плати за изключителните им предизборни прогнози.

Странен е станал светът, казва Тери Пратчет. Картонени фасади, улици с фалшива перспектива, натруфени площадки за игра – неща създадени да приличат на нещо, което не са.  За заблуда на тези, които искат да са истински, но твърде късно разбират, че животът е нещо съвсем друго. Нещо, което няма нищо общо с филмите на Дисни. И определено е с не щастлив край. Ако такъв изобщо има. Което е още по-лошо. Защото ако нещо е свършило, можеш да започнеш ново. Но то не свършва. Повтаря се на всеки 4-5 години – колкото да забравиш за предишния филм и кой герой в него е бил войн и кой злосторник.

Във фентъзито, в което живеем, много са ни нужни богове.  Като малките богове на Пратчет, които се хранят само от вярата на хората в тях. Или от страха им. Колкото повече хора убедиш да гласуват за теб, защото само ти можеш да ги защитиш от змея, толкова по-голям Бог ставаш. Или да ги накараш да се страхуват от теб, защото можеш ей така да им вземеш бизнеса, пенсията, здравната осигуровка, дома или детето.

Понякога ти писва и отиваш до ръба на плоската земя.  Понякога скачаш, но това нищо не променя. По-често се връщаш и се примиряваш. А Тери Пратчет предлага вариант:

 „Нека не просто се махаме оттук. Хайде да отидем някъде друга­де. И ако по пътя постъпчем и някой елф, за да успеем, още по-добре”.   

 Екатерина Капрова          

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

five × five =