Едни от най-впечатляващите тракийски златни предмети ще може да бъдат видени в Бургас за тазгодишната Нощ на музеите.

Изложбата „Тракийското златно съкровище от Вълчитрън“ ще бъде открита на 18 май (събота), от 18:00 ч., в зала „Трезор“ на Археологическия музей (ул. Богориди 21). Тя се организира в партньорство между Регионален исторически музей Бургас и Регионален исторически музей Плевен, чиято собственост са експонатите.

Вълчитрънското съкровище ще гостува в града през летния сезон и е една от елитните изложби, които очакват бургазлии за XV Нощ на музеите.

Това е най-голямото тракийско златно съкровище, открито до този момент в страната. Съставено е от девет съда с чистотата на златото 88% и обща тежест 12.5 кг, като само единият от предметите е с тежест 4.5 кг. Според експертите ценните предмети са от края на бронзовата епоха – периода 1600-1200 години преди Хр. Това е периодът на т. нар. „Микенска Тракия“, за която именно се говори в „Илиада“ на Омир. Предполага се, че златните съдове са използвани в култовите практики на тракийските царе-жреци.

Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с.Вълчитрън, Плевенско.

При копане на лозе случайно било открито най-голямото златно съкровище познато на българската археология-12,5 кг чисто злато с естествени сплави от сребро мед и желязо. Състои се от 13 предмета:

Седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата; (много наподобяващи ударните инструменти-цимбали);
Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (едната чаша е значително по-голяма);
Един съд наподобяващ кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и с тегло над 4 килограма;
Един троен съд, съставен от три бадемовидни тела свързани помежду си с тръбички и с една обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.

Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение.

Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките. Триделният съд позволява наливането в трите си части на три различни течности примерно вино, мед и мляко и тяхното смесване посредством тръбичките или пък наливане в двете странични на две различни течности и получаването на „резултата“ по който жреците са гадаели и предсказвали за интересуващите ги събития в средната част.

Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност. Можем да гадаем и за предназначението на подобните на ударни инструменти предмети. Дали са се използвали като такива или са похлупаци на други съдове? Формата им с култа към слънцето и с неговата форма ли е свързана или е с чисто практическо обяснение? Може би никога няма да разберем точните отговори на тези въпроси, но със сигурност златното съкровище от Вълчитрън ни позволява да се докоснем по един неповторим и загадъчен начин до древността.

Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.Хр.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви