Гергьовден

Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден. Знаковото място, което той има в народната традиция, лаконично е изразено в една песен: „Хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден“. В традициите и на християни и на мюсюлмани по нашите земи този ден бележи края на зимата и началото на лятото, което продължава до Димитровден.

Според легендите свети Георги и свети Димитър са „братя близнаци“, и двамата са изобразявани на коне – св. Георги на бял кон, а св. Димитър – на червен. Те символизират двата основни сезона на годината – лято и зима. По тази причина Гергьовден и Димитровден са двата основни празника, на които в миналото се извършвали т.нар. тестирлици – т.е. изпити на младите майстори, с които били приемани в даден еснаф.

Честваният на 6 май светец е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от средновековието той е смятан и за закрилник на воините-християни и на християнските армии.

Празникът има различни названия в отделните български области

– в Източна България го наричат Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото официално название. Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).

Според православната традиция празникът е на 23 април

– датата, на която свети Георги приема своя мъченически венец. В България до 1968 г. се спазва старият стил, според който празникът на светеца е отбелязван на 6 май. След приемането на новия календар през 1968 г. от Българската православна църква, под неофициалния натиск на социалистическата власт, датата не е преместена от 6 май на 23 април, както би следвало, а празникът е запазен по стар стил. Причината е, че към този момент 6 май вече е утвърден от социалистическата обредност като Ден на овчаря.

Така в българския църковен календар денят на св. Георги е единственият празник, който продължава да се чества по стар стил. Запазването му на тази дата дава възможност традицията на гергьовския курбан да не влиза в противоречие с църковните канони, тъй като при преместването на празника по нов стил има опасност той често да се падне в дните на Великия пост и дори през Страстната седмица, когато Църквата изключва консумацията на месо.

Тъй като Гергьовден е много почитан празник, ако 6 май се случи в дните преди Великден или през Светлата седмица, когато акцентът се поставя върху Възкресението Христово,

Българската църква допуска честването му да бъде изместено за по-късна дата,

която се отбелязва в църковния календар за съответната година.

Свети великомъченик Георги Победоносец

Свети Георги е живял в края на III и началото на IV век. В превод името му – Георгиос – означава „земеделец”. Роден е в малоазийската област Кападокия в семейство на ревностни християни, при все че християнството все още се изповядвало нелегално в Римската империя. Георги се отличавал с невероятни физически качества и постъпил на служба в римската армия. Едва 20 годишен започнал да се издига в йерархията – самият император Диоклетиан го назначил за член на императорския съвет. Но когато владетелят издал декрет за преследване на християните, Георги отказал да се подчини и изобличил Диоклетиан като заблуден езичник, който не познава Истинския и Жив Бог.

Младежът бил заставен да се отрече от думите си и да се върне към езическите традиции на Рим. Но той отказал. Подложили го на жестоки мъчения, които продължили няколко дни. Георги стоически ги понасял със силна вяра в Бога и показал своето духовно превъзходство над мъчителите си. Накрая императорът заповядал да го обезглавят – присъдата била изпълнена в малоазийския град Никомидия. По тази причина Георги е канонизиран за мъченик на Христовата вяра.

Сред българите е разпространено преданието за

свети Георги като победител на ламята,

което произхожда от едно от неговите жития. Според него в земите на днешен Ливан, недалеч от мястото, където били препогребани мощите на светеца, се намирало езеро, от което всяка година излизал змей и опустошавал околността. Местните жители били принудени, за да не унищожава дворовете и нивите им, да му оставят в жертва по една девойка. Накрая дошъл ред на царската дъщеря. В мига, в който ламята се появила, пред девойката се изправил един снажен младеж на кон с копие в ръка. Това бил Свети Георги. Той се прекръстил и призовавайки на помощ светата Троица, убил чудовището.

Според популярната народна версия именно заради този подвиг и победата над ламята, светецът е удостоен с епитета „Победоносец“. Според църковното схващане той е наречен „Победоносец“ заради превъзмогването на мъченията, на които го подложил император Диоклетиан и заради победата му над езичниците. Убиването на ламята е метафора на победата над греховете и изкушенията.

Земеделски и пастирски празник

Герговденските обреди, свързани с отглеждането на стадата, започват още в навечерието на празника. Тогава пастирите за първи път отлъчват агнетата от майките, отделя се и животното, което ще бъде дадено за курбан.

В деня преди празника се приготвят и обредните герьовски хлябове

– винаги ритуално.  Водата, с която се замесва тестото, е „мълчана“, донесена в мълчание от чешмата или кладенеца – или „цветна“, т.е. в нея са били натопени билки. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка.

Първото издоено мляко задължително присъства на празничната трапеза. След издояването на овцете обредният хляб се начупва и се слага в кърмата им.

Вярва се, че като пазител на нивите свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната сутрин отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата специално запазеното от Великден първо червено яйце.

Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра реколта и благодатен дъжд, защото се вярва, че ако на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това показва и народната песен: „Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд!“. На тръгване от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят у дома.

Курбанът на Гергьовден

На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“.

Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти.

Празничната трапеза

Централно място на празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън – в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден. На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране.  Поднася се също сирене и квасено мляко.

Важно значение имат и обредните хлябове,

които са със специфична „гергьовска“ украса от тесто – символични изображения на кошара, овчар с овце, овчарска гега и т.н. Гергьовденските хлябове може да се „пъстрят“ или „шарят“ с кокалчето от миналогодишния курбан. В някои райони за празничната трапеза приготвят варено жито или царевица.

На много места се правят общоселищни трапези за празника. Опечените курбани и другата храна се занасят на специално определено място – в църковния двор, край оброчен кръст или край манастир – но винаги „на зелено“, т.е. на открито. Ако по време на общата трапеза завали, не я прибират, а хората не се скриват на сухо, защото се вярва, че гергьовският дъжд е благодатен и здравеносен.

Общите герьовски трапези винаги са съпроводени с песни и хора. В Източна България се спазва традицията омъжените през изтеклата година жени да стоят прави при започване на трапезата „за да се раждат високи жита“, след това започват да тичат, а децата ги замерят с трохи – „за да се множат овцете“ и да има плодородие по ниви и градини.

Закрилник на армията

Свети Георги се почита като закрилник на войската и воините още от Средновековието. На неговата чудотворна помощ се упоповавали и новопокръстените българи – според „Сказание за Железния кръст“ светецът помагал на българските войници по време на войните на цар Симеон с угрите (прадедите на днешните унгарци) през Х век.

След Освобождението – на 1 януари 1880 г. – княз Александър I учредява първото българско военно отличие – ордена “За Храброст”. В негова чест, по-късно княз Фердинанд със специален указ обявява Гергьовден за Празник на кавалерите на ордена „За Храброст“, т.е. празник на всички български офицери и войници, които са отличени с него. Празникт става известен като Ден на храбростта. Така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена. От 1926 г. Гергьовден започва да се чества и като Ден на българската армия.

Имен ден

Името Георги произхожда от гръцки език и означава „земеделец”. От векове то е едно от най-разпространените български имена. Дълги години името Георги заема второ място по разпространение сред новородените български момчета след името Иван. В периода след 2000 година Георги заема трайно първо място в тази класация, отстъпвайки първенството през 2016-та на името Александър.
Имен ден на Гергьовден празнуват: Георги,Генчо, Ганчо,Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви