Изявление на Негово Светейшество папа Франциск след срещата му с президента Румен Радев:

Радвам се, че се намирам в България – място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможност и богатство, а не като причина за конфликт.

Сърдечно поздравявам властите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България. Благодаря на Г-н Президента за любезните слова, които ми отправи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, който понесе жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта.

Отправям с уважение моя поздрав към Негово Светейшество патриарх Неофит, с когото ще се срещна след малко, както и към митрополитите и епископите от Светия Синод и към всички верни на Българската православна църква. Изпращам сърдечен поздрав на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата църква, за които идвам, за да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път на живота и християнското свидетелство.

Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общност и на вярващите мюсюлмани и потвърждавам с вас „дълбокото убеждение, че истинските учения на религиите ни призовават да останем вкоренени в ценностите на мира; да поддържаме ценностите на взаимното опознание, човешкото братство и общото съжителство“ („Документ за човешкото братство“, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Възползваме се от гостоприемството, което ни оказва българският народ, така че всяка религия, призована да насърчава хармония и съгласие, да подпомогне растежа на една култура и среда, проникнати от пълното уважение към човешката личност между различните цивилизации, разбирания и традиции и отхвърляйки насилието и принудата. По този начин ще победим онези, които с всички средства се опитват да я манипулират и експлоатират.

Моето днешно посещение възнамерява идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 г., и се случва в благодарното възпоменание за присъствието в София за около едно десетилетие на тогавашния апостолически делегат монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувство на благодарност и дълбоко уважение към вашия народ и то до такава степен, че е казал, че където и да би отишъл, къщата му винаги ще бъде отворена за вас, без нуждата да казвате дали сте католици или православни, но само: брат от България (Вж. Проповед, 25 декември 1934 г.). Св. Йоан XXIII работеше неуморно, за да насърчава братското сътрудничество между всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и ръководи в първата му фаза, даде голям импулс и тласък за развитието на икуменическите отношения.

Вследствие на тези събития на провидението, започвайки от 1968 г., т.е. от вече над 50 г., една официална българска делегация, съставена от най-висшите граждански и църковни власти, всяка година посещава Ватикана по повод празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските народи и са в основата на развитието на техния език и култура, и преди всичко на изобилни и трайни плодове на християнско и свято свидетелство.

Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивост и обща апостолическа дейност са станали примери за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между Църквите, държавите и народите! Нека техният блестящ пример да породи много последователи дори и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и хармония!

Сега, в този исторически момент, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите ѝ, България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България – подобно на много други страни от Стария континент – трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, съчетан с интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти или от бедност, и се опитват да достигнат във всеки случай до най-богатите райони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществуване или просто едно безопасно убежище.

Г-н Президент,

Познавам ангажимента, с който управниците на тази държава от години се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички усилия за насърчаване на благоприятни условия, така че младите хора да могат да вложат техните свежи сили и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в Родината условията, които позволяват един достоен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си позволил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си – както е и във вашата традиция – към тези, които чукат на вашите порти.

Вашата държава винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата между различни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от векове живеят мирно заедно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България задължително преминава през признаването и оценяването на тази специфична характеристика. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от бреговете на Черно море, станала плодородна от скромния труд на много поколения и отворена за културен и търговски обмен, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата

Бог да благослови България, да я запази мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива!

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви