Екатерина Капрова

„На всяка манджа – мерудия”, „ Видяла жабата, че подковават коня и тя си вдигнала крака”. И най-вече: „Всичката Мара втасала…”. Това са все поговорки, измислени от мъдрия ни народ за моменти като този. Където и да стане някакво природно бедствие или катастрофа, независимо дали в Азия или в Тамбукту, отзивчивото ни правителство се втурва да помага. Сега ще даваме пари за възстановяването на „Нотр Дам” от чудовищния пожар. Бизнесът на Франция за два дни събра 1 млрд. евро за тази работа, но и ние се записахме.

Освен финансово, но и с реставратори и живописци, които ще командироваме там да оправят католическата катедрала.

Много хубаво. Ами като имаме такива кадърни майстори в реставрацията, защо не им платим първо да оправят нашите черкви. Че и по турско не са били в такова състояние. Омерзително е да гледаш как вековни сгради с уникални фрески се  рушат, защото няма пари. Как пък нито един министър не се сети да предвиди пари в бюджета на културата за тях. Как един бизнесмен не се бръкна да извади някой лев, ей-така, за спасение на душата. Как един политик не се сети за родовата памет. Може би не им останаха стотинки, след като си накупиха апартаменти.

На мен ми е обидно, че оставяме собствената си държава да се руши.

Колко станаха селата без нито един човек в тях? Колко черкви са заключени и ограбени? Колко хора мизерстват по улиците? Даже не ми се говори за онези, които работят и пак мизерстват. Нито за онези, на които се е наложило да влязат в болница, защото условията в повечето от тях са потресаващи. Не ми се споменава и за болните деца, за които събираме пари с концерти и базари и които с месеци се борят с бюрокрацията и бланките, а някои не доживяват края на тази борба, защото на държавата не й пука.  Какво да кажа за възрастните ни родители? Няма един дом за тези хора, в който да се чувстват добре. Или роднините им плащат по над 1000 лева на месец, или са оставени на социална кухня, ако имат право, в къщите си и се чудят как да си платят тока.

Да сложим настрани старците. Ами учениците? Защо държавата не се сеща да построи училища, така че децата ни да не се бутат на две смени и да мъкнат тежките раници? Между другото пълни с недомислици, пак заради безхаберието на чиновниците. Накъдето и да погледнеш, все батак.

Сигурно има още за какво да мисли държавата, за да оправи собствената си къщичка, за да направи живота на собствения си народ по-добър.

За да не бягат младите в чужбина. Но вместо това най-напред се отзоваваме да помагаме на Макрон. Този, който няма нужда от нашите реставратори и художници, нито от мизерните ни левчета. Във Франция живеят над 67 млн. души. Сигурно поне 200 000 са художници. Може и много повече, защото там ценят таланта. И те, вероятно, не чакат правителството да ги командирова да оправят нечии други разрушени храмове, за да вземат някой лев.

Помагаме на същия този Макрон, който иска да вземе хляба на над 100 000 българи в транспортния бизнес. Какво ли си мислят тези, които само преди няколко дни протестираха пред  Европарламента срещу него?

Да, християни сме. Да, добри хора сме. Да, трябва да помагаме.

Но, ако може, само ако имате възможност, господа политици, помогнете първо на българите-християни да запазят вярата и достойнството си. Французите ще се оправят и без нас. Убедена съм. И по-бързо, и по-добре ще го направят. С техните си пари.

Екатерина Капрова

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви