Били сме на Луната преди 20 века

През 1725 година известният английски археолог Хенри Дупарк открил столицата на древнотибетското царство Хсин Ну. То е съществувало около двеста години преди новата ера. В града Дупарк открил огромни монолити (някога покрити със сребро), пирамида, част от кула от син порцелан и кралски дворец. Той съдържал тронове с образи на Слънцето и Луната. В центъра на древния палат археологът попаднал на голям бял камък, заобиколен от изящни рисунки.

През 1952 г. на същото място пристигнала съветска експедиция. Учените били разведени в изоставения град от тибетски монаси, живеещи в района. Те им показали древни ръкописи, които до голяма степен потвърждавали научните заключения на Дупарк. Това, което удивило руснаците, било документ, който твърдял, че големият бял камък, поставен в центъра на кралския палат, бил донесен от Луната.

Тогава било лесно да се отхвърли с лекота

вероятността човек от Древността да е стъпил на Луната.

Все пак оставали още пет години до изстрелването на Спутник. По-съвременни изследвания обаче не могат категорично да отхвърлят тази така абсурдно звучаща теория.

Доказателства за античната способност на хората да пътуват в Космоса могат да бъдат намерени в почти всички древни човешки култури. И на почти всички континенти.

Така например английският изследовател Джеймс Чъркървър попада през 1901 на древен индийски ръкопис. В него подробно се описва как в древността хората притежавали летящи кораби, които извличали гориво от въздуха. Ръкописът описвал как те стигали дори и до Луната. И подробно изобразявал древни летящи машини, напомнящи много на съвременната представа за космически кораб.

В пиктографски текст, открит през 1924 година в Шумерия (днешен Ирак), подробно се описват строежът на космически кораб, неговият двигател и способността му за вертикално излитане. Текстът, написан върху глинена плочка, разказвал, че корабът се управлявал от богове, които дошли от Луната.

В Япония на остров Хокайдо през 1975 са открити множество глинени фигурки на възраст повече от 2500 години, които изглеждали точно като астронавти и космически кораби.

Най-много свидетелства, подкрепящи теорията, че хората са стъпили на Луна преди повече от две хилядолетия, могат да се намерят в Перу. Освен в световно известното плато Наска, за което се смята, че е летище с насочващи линии за космическите кораби, са открити и множество глинени съдове и мозайки, на които ясно се различават летящи машини и хора, облечени с предпазни костюми, наподобяващи тези на съвременните астронавти.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви