Защо са изчезнали неандерталците

Отговорът на въпроса от заглавието все още не е намерен. Съществуват всевъзможни хипотези и предположения. Обикновено изчезват по-слабите, по неприспособимите. Но неандерталците не били слаби. Няма сведения и да са били неприспособими. Тогава – защо?

Неандерталците въобще не били слаби същества,

които не могат да се защитят. Височината на възрастен индивид била около 165 см – приблизително колкото тази на съвременния човек. Широк гръден кош, дълги силни ръце, къси дебели крака, голяма глава върху мощна шия – така изглеждал типичният неандерталец, докато обитавал Земята. Обемът на мозъка му бил 1400-1600 куб. см, което е повече от този на днешните хора (1200-1300 куб. см). Чертите на лицето му не се отличавали с изящни пропорции, изглеждали груби и мъжествени – широк нос, дебели устни, малка брадичка, силни вежди.

Неандерталците били оптимално приспособени към суровия свят, в който живели дълго време. Според най-скромни изчисления, те се появили на Земята преди 300 хил. години и изчезнали преди приблизително 27 хил. години. Този период е доста дълъг. Да не забравяме, че съвременната цивилизация е на около 7 хил. години – а самите кроманьонци, към които принадлежим ние, са се появили преди 40 хил. години.

На пръв поглед нищо не предвещавало трагичния край на неандерталците

– но той, така или иначе, настъпил.Може би отговорът се крие в биологичните характеристики на организма им? В праисторическите времена максималната продължителност на живота на индивида не достигала и 50 години. На тази възраст той вече бил грохнал старец. Разцветът на живота му бил в периода от 12 до 35-38 години. Именно тогава бил пълноценен мъж, способен да ходи на лов, да се сражава и да изпълнява други необходими обществени функции.

Но почти половината от неандерталците умирали, преди да навършат 20 години. Късметлиите достигали 40-45. Смъртта винаги се намирала редом с тях и била нещо привично. Болести, гибел по време на лов или при сблъсъци с други племена, остри зъби и нокти на хищници покосявали тези хуманоиди. Жените раждали всяка година и на 25-30 години се превръщали в немощни старици.

Неандерталците живеели на малки групи от 30-40 души.

Всяка група имала главатар. Силата била уважавана – но останките от погребения сочат, че слабите не били притеснявани, а им давали работа според техните възможности. Това показва наличие на морални принципи, съзнателност и зачатъци на хуманизъм. Мъртвите били погребани в плитки гробове. Тялото било поставяно на една страна, коленете присвити към брадичката. Наблизо оставяли каменен нож, малко храна, украса от цветни камъни или зъби на хищни зверове.

Менюто на неандерталците не се отличавало с разнообразие. Предпочитали месо пред всички останали храни. Мамути, бизони, пещерни мечки били главните обекти на лов. По-слабите и млади членове на общността ловували дребни животни, птиците оставяли без внимание, като предпочитали гризачи и диви кози. Също така, неандерталците не обичали риба. Яли я само в моменти на глад. Впрочем, били и канибали – палеонтолозите намират в древните им биваци кости на кроманьонци. Впрочем, самите кроманьонци също не се отказвали от човешко месо.

Неандерталците живеели най-вече в Европа. Най-много техни останки се намират на Иберийския полуостров. Може би затова и там се срещат твърде малко останки от кроманьонци, които населявали предимно Апенините. В останалите райони на Европа неандерталци и кроманьонци живеели смесено. Очевидно, това съседство далеч не е било мирно и спокойно. Мнозина изследователи смятат, че многобройните споменавания в старинните легенди и приказки за великани, горски хора и чудовища са ехо от времената, когато неандерталците са обитавали земята заедно с кроманьонците.

По физическото си развитие и сила кроманьонците отстъпвали на неандерталците.

По сръчност и бързина на реакция били равни. Съществува интересна хипотеза, според която неандерталците отстъпвали на кроманьонците по силата на въображението си. Което означава – по способност да разиграват варианти за бъдещето, точно както от двама играчи на шах печели онзи, който е способен да предвиди играта повече ходове напред.

Възможно е, причината за това да е била недостатъчно развитата речева способност на неандерталците. Речта зависи от структурата на носа, гърлото и ларинкса. Именно в ларинкса се намира гласовият апарат, чрез който ние, кроманьонците, можем дълго и свободно да говорим за съвсем различни неща, като ги обмисляме и предвиждаме последиците от тях. Устройството на тези важни органи не позволявало на неандерталците да произнасят дълги фрази. Природата ги била лишила от такива възможности по рождение. За разлика от кроманьонците, които, образно казано, спечелили “информационната война” с неандерталците.

Дали е така? Науката все още няма категоричен отговор на този въпрос. Знае се със сигурност само едно: съвременните хора нямат нищо общо с неандерталците – изследванията на ДНК показват това. Но какво се е случило с тях? Отговорът на този въпрос може би ни чака някъде в бъдещето.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви