От церемонията по връчване на Оскарите тази година отмина достатъчно време, за да може да се направи обективна равносметка.

Всъщност това кои филми са сред номинираните и награждаваните зависи не само от качеството на лентата, но и от политиката, жанра и дори от репутацията на актьорите и режисьорите. Това са част от причините, поради които Академията игнорира чудесни филми всяка година: много от тях са номинирани за други престижни награди в киноизкуството и дори печелят някои от тях.

След като широко бе спекулирано от критиците и публиката, че тазгодишният победител е най-незаслужилият победител, удостоен с тази висока чест, нека да насочим вниманието ви към филмите, които не са привлекли вниманието на Академията, но са спечелили безусловно вниманието на публиката и кино разбирачите.

The Rider

В началото този филм може да ви изглежда като много проста история за живота на един младеж в американския юг. Той се наранява почти фатално, принуден е да се откаже от кариерата си на професионалист по обяздване на коне и се връща към тихия си и спокоен живот. Но по време на филма осъзнаваме, че това не е просто драма за нечия трудна съдба. Този човек търси собствената си идентичност във филма. Благодарение на философския подтекст и безупречната операторска работа, филмът е ясен за всеки, без значение къде се намира под слънцето. Защото ние всички се опитваме да намерим своето място в този свят.

Манди

Това е психологически трилър за много бързото превръщане на един човек в ловец, жадуващ отмъщение. Той се занимава с дърводобив и живее изолирано с жена си, която обича и всичко изглежда доста идилично. Но тогава съпругата му е отвлечена. Сюжетът изглежда тривиален, но когато главният герой установява, че похитителите са от религиозен култ, това променя целия контекст на филма, изразните му средства и дори саундтрака му, което го прави абсолютно уникален и задължителен за преживяване.

BPM

Този филм разглежда важни социални проблеми. Историята се върти около членовете на застъпническата група ACT UP Paris в началото на 90-те години- те са активисти, които се опитват да привлекат вниманието на обществеността към проблема със СПИН. Но всъщност филмът е и драма за живота на хората, ангажирани с тази кауза. Лентата има и по-дълбоко ниво – тя е опит да ни се напомни, че не трябва да съдим различните хора и да си затваряме очите за техните проблеми, защото техните житейски препятствия могат да се окажат наши някой ден. Това бе толкова въздействащ филм, че дори спечели голямата награда на фестивала в Кан.

Leave No Trace

Един от най-оригиналните филми от предходната кино година. Рядко се среща да видим бездомен баща и дъщеря му като главни герои на една история, но се оказва, че те живеят така по свой избор. Те са доволни от живота си в гората, недалеч от града. Но не след дълго властите идват при тях и се опитват да ги накарат да напуснат импровизирания си дом. Този филм ни кара да гледаме на обикновените житейски неща под различен ъгъл и обективно да се съмняваме, че нещата, които сме считали за „добри“ и „правилни“, са наистина такива и са в полза на обществото.

Ингрид отива на Запад

Това е комедия, но в същото време и драма за модерното общество с послание, което ни казва, че красивата картина на света, която виждаме на пръв поглед, не винаги е вярна. Ингрид е момиче с психично заболяване и тя има идоли, които боготвори. Тя следва една знаменитост в социалните мрежи, която има милиони последователи и перфектен живот. Поне така изглежда на пръв поглед. Ингрид наистина иска да се срещне с нея, дори е готова да отиде в Лос Анджелис, където живее тя. Пътуването е успешно: фенът и знаменитостта не само се срещат, но и стават приятели. В крайна сметка се оказва, че социалните медии и реалността са две много различни неща.

The Tale

В центъра на филма има конфликт между майка и дъщеря, но посланието му е по-малко за пропастта между поколенията, а е по-скоро социално ориентирано, като дава различни гледни точки за размисъл. Освен това, лентата е доказателство за това колко ненадеждна е нашата памет – изтрива епизодите от нашия живот, които могат да ни изплашат или да ни накарат да сме тъжни. В резултат на това зрителите виждат две различни версии на едно и също събитие от двама различни герои. Но краят показва, че има само една истина.

 

cinefish.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви