Св. Фотина

Св. Фотина е същата онази самарянка, която според Евангелието говорила с Христа при Иакововия извор. По онова време самаряните живеели на север от Иудея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население. Те признавали само Моисеевото петокнижие, без останалата част от Стария Завет. Но тъй като асирийците били идолопоклонници, то и самаряните твърде много извращавали вярата. Затова била и голяма враждата им с иудеите, които се стараели ревностно да пазят чистотата на своята вяра.

В Рим през 65 г., по времето на император Нерон, който проявил изключителна жестокост в борбата с християнството, св. Фотина живеела с децата си в древния град Картаген (днес в Тунис) и там безстрашно проповядвала Евангелието. Слухът за християнката и нейните деца стигнал до Нерон и той заповядал да доведат християните на съд в Рим. Света Фотина, известена от Спасителя за предстоящите страдания, придружена от няколко християни се отправила от Картаген за Рим и се присъединила към изповедниците на вярата. В Рим императорът ги попитал наистина ли вярват в Христос? Всички изповедници решително отказали да се отрекат от Спасителя.

Тогава Нерон ги подложил на нечовешки изтезания, но никой от мъчениците не се отрекъл от вярата си.

В безсилната си ярост Нерон заповядал да одерат кожата на св. Фотина и да хвърлят мъченицата в кладенец. Останалите наредил да бъдат обезглавени. Извадили св. Фотина от кладенеца и я държали двадесет дни в тъмница. След това Нерон я извикал при себе си и я попитал ще се покори ли сега и ще принесе ли жертви на идолите? Св. Фотина заплюла императора в лицето и като му се изсмяла, отвърнала с отказ. Нерон отново наредил да хвърлят мъченицата в кладенеца, където тя предала на Бога своя дух. Заедно с нея пострадали за Христа двамата й сина Иосия и Виктор (когото Господ нарекъл Фотин), както и сестрите й Анастасия, Параскева, Кириакия, Фото и Фотида, а с тях и мъченица Домнина.

Имен ден празнуват: Светла, Светлозара, Светлозар.

Светла е славянско име, което означава светла.

Значение на буквите в името:

С – желание за силна позиция и финансова сигурност, здрав разум, раздразнителност, склонност към командване, понякога капризност.

В- лекота в комуникацията, възможност за бързо установяване на контакт, реално възприемане на реалността, единство с природата, творческа личност.

Е – желание за себеизразяване, необходимост за взаимен обмен на идеи, тенденция да посредничи в конфликтни ситуации, прозрение, интуитивно разбиране на тайните на света, понякога – прекалена приказливост.

Т – творческа личност, чувствителен характер, интуиция, стремеж към непрекъснато търсене на истината, символът на кръста напомня за преходността на живота и затова не отлагат нещата, които могат да се свършат сега.

Л – рафинирано разбиране за красота, изключителни художествени и артистични способности, желание да се споделят знанията и чувствата с партньора, предупреждение за недопустимостта на бързо пропилян живот и необходимост да се намери истинската цел в живота.

А – символ на началото, силата и желанието да започнеш нещо и да го осъществиш, желание за духовен и физически комфорт.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви